— Престани да ме наричаш така, като че ли името ми е някакъв епитет! — сряза го тя.
Усмивката му беше предизвикателно обидна.
— Срамувате ли се от името си, госпожо Кирчоф? Или се срамувате от начина, по който стигнахте до него? Бедният Сет така и не можа да се ориентира в теб, нали? Да пукна, ако мога да разбера защо такъв чудесен човек като него те е избавил от затруднения, когато в утробата ти е било моето дете.
— Затваряй си устата! — отдели се от прозореца и се приближи към малък шкаф с чекмеджета, като преднамерено му обърна гръб. — Мъж като теб не може да разбере почтен човек като Сет. Не всички мъже са така разглезени и такива големи егоисти като теб.
— Кое точно ти дава право да говориш така? Не ти ли се струва, че си превишаваш правата? — следваше я по стаята, обезсилваше опитите й да увеличи разстоянието между тях; зад него оставаше мокра пътека.
— Ако аз не знам какво се върти в главата ти, сигурна съм, че Тамара ще може да ме осветли по въпроса. Видях я миналата нощ да излиза без премеждия на брега — без да настъпи нито един морски таралеж! — гневно се върна на първоначалната си позиция до прозореца. Гръмотевиците и светкавиците бяха спрели, но потоци дъжд продължаваха да се изсипват по пясъка и океанските вълни пред погледа й. Вятърът навеждаше палмовите дървета почти до земята.
Ерик вдигна любопитно вежди.
— Шпионираше ни, така ли? — запита я развеселен.
Катлийн се обърна отново с лице към него, този път истински побесняла.
— Не! Но не можах да заспя и реших да се поразходя по кея. Не беше много трудно да ви забележи човек. И на двамата явно ви беше все едно дали някой ви вижда или не. Отидох си, преди сценарият да стане прекалено отблъскващ.
— В такъв случай не знаеш какво точно стана.
— Мога да предположа.
— Ревнуваш?
— Аз да р-ревнувам? — заекна тя. — Сигурно се шегуваш.
— Не, не се шегувам. Ти избяга, защото не си могла да понесеш да ме гледаш заедно с Тамара.
— Не можах да понеса да гледам двама възрастни да се държат като… като непослушни деца! Човек трябва да е влюбен, за да се люби до водата — завърши тя съвсем нелогично и прехапа устни.
Искаше й се да върне думите си назад, но това беше невъзможно. Дишаше тежко, гневът и силата на бушуващите в нея чувства подкосяваха краката й. Сега Ерик знаеше, че тя си спомня — че лелее с обич този спомен — спомена за онази единствена и неповторима тяхна обща нощ край реката…
Известно време я гледаше втренчено изпод надвисналите си вежди, преди да промълви с одрезгавял глас:
— И ти си спомняш…
Сърцето й лудо биеше, опитваше се да отмести погледа си от него, но очите й отказваха да се подчинят на командите на объркания й мозък.
— Да — наведе глава. — По-добре щеше да бъде, ако не се беше случило…
— Сигурна ли си?
Вдигна рязко глава и изстреля гневно отговора си:
— Да!
— Ние нямаше да имаме и Терън.
— О! — разплака се и отново му обърна гръб. Потърси опора в перваза на прозореца, въпреки че нищо не можеше да бъде достатъчно силно, за да поеме ужасната тежест в сърцето й. Беше казал «ние». Грешеше. Той нямаше права над Терън — тя имаше. Тя и Сет. Прошепна едва чуто:
— Докога ще се самоизмъчваме по този начин? Всеки път, когато сме заедно, правим всичко възможно да си причиним болка един на друг. Предавам се. Уморих се да се боря с теб, Ерик.
— Не съм дошъл тук да се боря с когото и да било — гласът му прозвуча съвсем близо до нея и я стресна.
Кръвта нахлу в главата й и тя стисна силно очи.
— Защо ме последва?
Ерик не отговори. Тя стоя дълго с гръб към него в очакване на отговор, но той не почете мълчаливата й молба да го чуе. Обърна се, вгледа се в лицето му, надвесено над нейното, и повтори въпроса си.
— Защо дойде след мен?
— Защото не можех да допусна отново да изчезнеш от живота ми. Едва останах жив първия път — той ми беше предостатъчен… Трябва да те имам в живота си, Катлийн.
— Аз съм омъжена.
— Да, по закон. Но онзи мъж не е истинският ти съпруг — ръцете на Ерик се отпуснаха леко, но твърдо на раменете й. — Любила ли си се някога с него?
В този момент трябваше да му удари плесница и да му заяви, че интимният й живот със Сет си е тяхна работа. Вместо това, Катлийн поклати отрицателно глава:
— Не.
— Той ли е бащата на сина ти? — ръцете му, топли и силни, легнаха ласкаво на бузите й и леко отблъснаха главата й назад.