— Това не е вярно. Ти си толкова мил с Терън. Спомням си и отношението ти към децата в лагера. Ти беше…
— Да — прекъсна я той нетърпеливо. — Да, но с теб много често се държа грубо. Ти повече от всеки друг провокираш буйния ми нрав — признавам, че не съм нито особено издръжлив, нито особено търпелив. Не мога да разбера защо се държа така с теб, когато ти означаваш толкова много за мен, Катлийн. Някои от нещата, които съм ти казвал, които съм ти направил, са… няма достатъчно силна дума за тях. Защо непрекъснато те предизвиквам срещу себе си? Почти като че ли те наказвам за нещо.
Тя седеше тихо на леглото и несъзнателно увиваше завивките с треперещи пръсти. Преглътна мъчително и попита:
— Защо… защо мислиш, че не можеш да изразяваш чувствата си, Ерик?
Той се отдалечи от прозореца и се отправи към един от столовете. Отпусна се тежко на него и се вгледа в пода между широко разтворените си колене.
— Баща ми беше много добър човек. Никога нищо не е направил, за да причини преднамерено болка някому. Но той никога не даваше външен израз на чувствата си. Не си спомням да е прегърнал някога Боб или мен. Знам, че много обичаше мама, но никога не й го каза. Отнасяше се с презрение към всяка демонстрация на обич. За него нежността беше равна на слабост. Мисля, че в това отношение и аз съм като него. Не искам да съм такъв. Опитвам се — колкото е възможно — да показвам ясно любовта си към Терън. Не искам и на него да му липсват тези… тези така нужни ласки. — Вдигна очи към нея. — Искам да знаеш, че те обичам толкова много, колкото мога да обичам. Съжалявам, че не мога да изразя любовта си към теб по-добре. Имам нужда да знам, че… че държиш на мен… поне малко — добави той с прегракнал глас.
— Ерик — прошепна тя. — Ерик. — Като съпруга на Сет не можеше да изрази с думи любовта си към него, която изпълваше цялото й същество — но можеше да му я покаже. Катлийн разтвори ръце и той се сгуши до нея на леглото.
Държа го в прегръдките си през цялата нощ.
Двадесета глава
— Къде беше, по дяволите? — запита гневно Елиът.
Катлийн току-що беше влязла в стаята си в Уест Енд. Връщаха се от Чъб Кей. Ерик стоеше зад нея и тя забеляза смръщването му, когато видя Елиът.
— Защо си тук, Елиът? — беше изумена. Не можеше напълно да асимилира факта, че идилията й с Ерик беше приключила. Те бавно се бяха оттеглили един от друг още в самолета, който ги отвеждаше в Гранд Бахама Айлънд. Първо престанаха да се докосват, после престанаха да говорят и накрая дори не се поглеждаха. Постепенно пълното им сливане в едно в онази малка стая в Чъб Кей се разпадна и те се превърнаха отново в две отделни личности. Всеки от тях почувства с болезнена острота клина, забит помежду им, който никой не искаше да приеме, но и никой нямаше сили да отхвърли. Сега Елиът стоеше тук, вторачен обвинително в нея и поглеждаше Ерик така, като че ли с радост би го убил.
— Надявам се, че си прекарала добре, Катлийн. — Елиът преливаше от сарказъм. — Чакам те тук от вчера следобед.
— Аз… си взех малко почивка. Отидох на друг остров и бурята ме завари там. Ерик се разтревожил за мен и когато дойде…
— Спести ми вълнуващите подробности — Елиът хвърли злобен поглед на Ерик.
— Какво се случи, че се наложи да дойдеш тук, без дори да се обадиш по телефона? — запита бързо Катлийн.
— Сет е в болница — отговори й той студено. — Не искаше да се връщаш преждевременно, но Джордж ми се обади и ми каза, че според него трябва веднага да се прибереш. Съпругът ти умира — завърши той грубо.
Катлийн притисна длани към устата си. Кръвта се отточи от лицето й, докато гледаше с невиждащ поглед Елиът.
— Елиът, престани с грубостите. Катлийн не знаеше нищо за тези събития — обади се Ерик с привидно спокоен глас. — Моля те, разкажи ни по-подробно какво се е случило.
Елиът продължаваше да ги гледа гневно. Чак сега Катлийн забеляза измъчения му вид. Дрехите му бяха смачкани, косата му — разрошена. Не беше се бръснал.
— Сет влезе в болница преди три дни. Джордж ми каза, че при катастрофата са пострадали непоправимо и бъбреците му — оттогава те непрекъснато са дегенерирали. Той се е борил колкото е могъл, но сега вече нещата са излезли от контрол и организмът му бавно, но сигурно се отравя. Сет не искаше да те викаме, но двамата с Джордж решихме да го направим.
Катлийн пристъпи към него с умолително протегнати ръце.