— Когато двама души изчезнат в продължение на цели два дни и се връщат с вид на прегрешили деца, както изглеждахте и двамата, повече от ясно е какво са правили през тези дни. А при тази твоя чистота на духа не би могла да се чукаш… извини ме… да се любиш с някого, ако не го обичаш. Прав ли съм?
— Да, обичам го — призна тя тихо. — Но обичам и Сет. Само че по различен начин — разбираш ли?
Елиът я прегърна.
— Да-а, знам. Колко прекрасен е животът, нали? — Цялата горчивина в света беше събрана в думите му.
Вратата до тях се отвори — появи се Джордж, следван от оплешивяващ мъж, вероятно лекарят на Сет.
— Здравей, Катлийн! — каза ласкаво Джордж и хвана ръката й. Би искала да не се отнасят към нея с такова внимание. Не мислеше, че го беше заслужила — особено като се вземе предвид поведението й през последните дни…
— Здравей, Джордж! — усети, че щом се опиташе да говори, устните й затреперваха неконтролируемо.
— Исках да ти кажа преди месеци — каза Джордж. — Настоявах пред него да ти каже, но той не искаше да те тревожи. Той беше много болен от дълго време.
— Знам. Благодаря на Бога, че те имаше до себе си, за да се грижиш за него. Той нямаше да ми разреши това…
— Госпожо Кирчоф, аз съм доктор Александър. Говорили сме по телефона, но никога не сме се срещали. Здравейте! — Лекарят не й подаде ръка, а и тя не предложи своята.
— Здравейте, доктор Александър. Какво е състоянието на съпруга ми? — откъде дойде това спокойствие в гласа й?
Лекарят сведе поглед към обувките си.
— За съжаление мога да кажа само, че е много критично. Той знаеше от известно време, че болестта му е смъртоносна, но не ми разреши да се боря с нея според възможностите на днешната медицина.
— Защо! — извика тя. — Ако има нещо…
— Трябва да разговаряте за това със съпруга си, госпожо Кирчоф.
— Може ли?
— След няколко минути.
— Казахте, че ще мога да вляза в стаята на брат си веднага след като излезете — прекъсна ги Хейзъл, застанала зад гърбовете на мъжете, които се бяха изправили като щит около Катлийн.
В първия момент доктор Александър не знаеше как да реагира.
— Госпожо Кирчоф, вие не бихте лишили вашия брат от кратко посещение на съпругата му, нали?
— Тя трябваше да бъде тук, вместо да се размотава по Бахамските острови! Кой остана плътно до него, кой чакаше с часове пред тази врата… — гласът й се загуби в ридания, които може би само Катлийн знаеше колко са фалшиви. Повече от ясно беше, че Хейзъл ще продължава да играе ролята си на любяща сестра до горчивия край на Сет. При други обстоятелства Катлийн с радост би издрала лицето й за непоносимото й лицемерие.
Лекарят, убеден, че Хейзъл страда неутешимо, внимателно я отведе настрана. Катлийн отвори вратата на стаята. В очите й тя изглеждаше като камера за мъчения. Разни апаратури, за функциите, на които можеше само да се досеща, пиукаха и бръмчаха около леглото на Сет, отбелязваха и записваха работата на важни органи и системи. Леглото му представляваше зловещо струпване на тръбички, игли и шишета.
Единствено познати бяха само очите му — той ги отвори, щом чу стъпките й.
— Катлийн — прошепна прегракнало и повдигна ръка към нейната. — Рано си се върнала. Не трябваше да ставаш свидетел на всичко това. — Лицето му се омекоти и устните му потрепериха, преди да добави: — Но се радвам, че дойде.
Сълзи се стичаха по бузите й, колкото и отчаяно да се опитваше да ги спре.
— Сет, Сет, защо? Защо не ми каза?
— Какво би могла да направиш? Само щеше да се безпокоиш и да се тревожиш. Нямаше да можеш да живееш нормално дните си, нямаше да можеш да работиш спокойно в магазините, които са по-важни от мен.
— Не! — извика тя тихо. — Нищо не е по-важно от теб.
— О, да, любов моя. Има много неща, по-важни от мен — погали леко с палец гърба на ръката й. — Ти например. И телевизионните реклами. Как вървят те? Как е Ерик? Доволен ли е от работата си на Бахамските острови?
Катлийн кимна нетърпеливо с глава.
— Да, да, рекламите ще станат много сполучливи — точно както ти очакваше. Е-Ерик е добре. — Преглътна конвулсивно. — Сет, не искам сега да говорим за това. Искам да разрешиш на доктор Александър да ти помогне.
— Катлийн, не искам повече да бъда бреме за когото и да било. Уморен съм от живота си на инвалид. Ако разреша трансплантиране на бъбрек, възможно е да лиша от жизнено необходим бъбрек дете или иначе здрав човек, който след трансплантацията ще може да живее нормален живот. А аз ще си остана инвалид дори и с нов бъбрек. А и в края на краищата пак ще се стигне до това — притисна ръката й до гърдите си, вгледа се дълбоко в разплаканите й очи и каза: — Скоро ще бъда отново добре и съвсем цял, Катлийн. Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа? Очаквам с нетърпение този миг… Искам отново да бъда цял и здрав човек…