— Елиът ще прегледа рекламните филми веднага щом си готов с тях.
— Не съм тук, за да обсъждам проклетите филми — каза той със зловеща нотка в измамно тихия си глас. — Искам да разговарям за теб. И за мен. За това, което се случи между нас много отдавна и не толкова отдавна — когато бяхме на Чъб Кей…
Тя погледна смутено към Джордж и Елиът, но те разговаряха помежду си и не им обръщаха внимание.
— Няма за какво да говорим, Ерик — каза тя с безразличен глас. — Едва ли ще се виждаме повече. Планирам да си взема дълга почивка от всичко и всички. Сбогом.
Обърна се и направи стъпка настрана, но силната му ръка бързо я завъртя обратно към него.
— Окей, Катлийн, лиши ни от живот заедно, въпреки че го искаш толкова много, колкото и аз, знам това. Но ти не можеш — нямаш право — да държиш сина ми настрана от мен. Месеци наред търсех достатъчно разумна причина да си го взема от теб. Сега вече имам такава. — Погледна многозначително към лимузината, в която чакаше Хейзъл, и Катлийн разбра, че той беше чул заплахите й. — Не мисля, че е нужно да се впускам в подробности.
Катлийн впи пръсти в ръката му. Побелелите й устни трепереха.
— Не, Ерик, ти няма да направиш това.
— Няма ли? Какво ще загубя, ако опитам?
Почти злостно изплю тези думи, отблъсна я от себе си, обърна й гръб и гневно закрачи към колата си. Тримата — Катлийн, Джордж и Елиът — го проследиха учудено с поглед. Ако се беше обърнал, щеше да види как коленете на младата жена се подгъват под нея и тя бавно се свлича върху студената земя. Катлийн припадна.
Двадесет и първа глава
Катлийн следеше с усмивка Терън, който отхвърли влакчето и насочи вниманието си към красиво оцветената кутия на играчката. Той седеше между купища цветна хартия и панделки от разтворените коледни подаръци под украсената елха. Алис и Джордж бяха настояли детето да празнува истинска Коледа, независимо от смъртта на Сет.
Двете седмици след погребението бяха много болезнени за Катлийн. Джордж пое нещата в ръцете си и спести на Катлийн някои от най-неприятните задължения. Хейзъл отказваше дори да минава край стаите на брат си.
Хейзъл. Тя продължаваше да се държи с убийствена антипатия към Катлийн. Гореше от омраза, която изяждаше отвътре самата нея. Всеки ден ходеше в офиса си и предизвикваше бъркотия и безредие колкото можеше и където можеше. Подлудените мениджъри на магазините почти непрекъснато звъняха на Катлийн да я питат какво да правят с неразумните й изисквания. Тя се опитваше да ги успокои, казваше им, че Хейзъл сигурно не е на себе си от мъка и ги умоляваше да се отнасят към нея със снизхождение. Знаеше, че обясненията й не звучат особено убедително, но те бяха достатъчно любезни да не й противоречат от почит към скорошната смърт на съпруга й.
Катлийн не се върна на работа. Прекарваше дните си с Терън — чувстваше, че го беше изоставила през последния месец. Той, разбира се, не изглеждаше да е страдал прекомерно от това. Беше жизнерадостен и енергичен, както винаги.
Усмихна се, когато Алис разгъна пуловера от кашмир, който й беше подарила. Лицето на възрастната жена светна от изненада. Джордж посрещна със същата радост шапката от туид, която намери в своя пакет. Те не бяха предвидили нищо за Катлийн, но Алис се приближи до нея и я целуна леко по бузата:
— Приготвям за теб традиционна коледна вечеря, Катлийн. И лично ще следя и настоявам да изядеш до трохичка всичко, което ще сложа пред теб. Джордж е осигурил хубаво вино.
Катлийн ласкаво потупа ръката на Алис.
— Благодаря. Звучи чудесно. Да ти помогна ли?
— Не, мадам. Ти си стой тук и си играй с Терън — поколеба се малко, преди да й напомни тихо: — Той получи вчера и още един подарък. Няма ли да му го дадеш да го отвори?
— Да — въздъхна Катлийн. — Ще му го дам.
Голямата кутия лежеше под дървото към стената и колкото и да се опитваше да не я забелязва, не успяваше. В края на краищата той му беше баща. Естествено беше да изпрати на сина си подарък за Коледа.
Знаеше това. Безпокоеше се от онова, което не знаеше. Какво възнамеряваше да предприеме той? Гневният решителен израз на лицето му и злокобното предупреждение, което й подхвърли на гробищата, я преследваха денем и нощем. Беше се въздържал и не поиска сина си по-рано заради Сет. Но сега нищо не стоеше на пътя му. А беше чул и заплахите на Хейзъл и знаеше за омразата й към детето му. Лесно беше да се убеди, че действа в интерес на сина си и в негова защита.