— Терън! — Катлийн извика сина си, който в момента дъвчеше съсредоточено една от цветните панделки. — Ела тук. Имаш още един подарък. — Хвана го за ръка и той се заклати към големия, красиво опакован пакет. — Искаш ли да ти помогна? — попита го тя. — Очевидно не — отговори си сама, когато Терън се зае усърдно да къса опаковката.
— О, боже! — разсмя се Катлийн, когато прочете надписа върху кутията. — Той е луд.
Кутията наистина съдържаше яркочервен велосипед с три колелета, окомплектован със звънци, блестящи светлини и дори сирена, която започна да вие, щом Катлийн леко натисна един бутон. Пронизителният звук разби на парчета относителното спокойствие на етажа. Алис и Джордж се втурнаха разтревожени от кухнята.
И двамата запляскаха с ръце и избухнаха в смях пред озадаченото изражение на Терън. Джордж повдигна момчето върху седалката. Пълничките му крачета не бяха достатъчно дълги, за да достигнат до педалите, но той се усмихваше гордо. Напоследък пролича и още една физическа прилика с Ерик — имаше трапчинка точно на същото място…
— Ерик направо е полудял — каза Катлийн със смях.
Джордж и Алис я погледнаха бързо. Неволно ли беше споменала името му? Катлийн силно се изчерви. Името, което измъчваше ума й през тези последни дни, най-накрая беше произнесено. Тя често се бе питала дали Джордж и Алис подозират за истинските й отношения с Ерик. Джордж беше чул тирадата на Хейзъл в болничния коридор. Сигурно е разказал на жена си за тази сцена. Терън все повече и повече заприличваше на баща си. Знаеха ли? Не можеше да каже — бяха толкова внимателни към нея, толкова сдържани. И сега, след смъртта на Сет, продължаваха да се отнасят към нея приятелски и с уважение.
— Терън бързо ще порасне достатъчно, за да може да го кара — каза Джордж. — Може би Ерик ще го научи.
— Рик, Рик — припя Терън, като натискаше бутона за сирената.
— Може би — прошепна Катлийн и се зае бързо да прибира разхвърляната наоколо хартия.
След богатата вечеря с коледна пуйка Катлийн се оттегли във всекидневната, за да се отпусне пред коледното дърво с втора чаша вино. Хейзъл беше вечеряла съвсем сама в стаите си. Жена, достойна за съжаление, помисли си Катлийн.
Светлините по елхата се превърнаха в неясни петна пред потъналите й в сълзи очи. Силна носталгия я обля с гореща вълна, понесе я на гребена си… Къде е нейният дом? Имаше Терън, но беше бездомна. Тази къща беше на Хейзъл и винаги ще бъде нейна. Веднага след легализиране на завещанието на Сет Катлийн възнамеряваше да отведе Терън далече оттук и щеше да го направи и без ултиматума на Хейзъл. Но къде ще отиде? Къде беше нейният дом? Ерик…
С кого ли прекарва Коледа — помисли си тя и сърцето й се сви от болка. — Дали пие вино пред камината си с жена? Прегръща ли я? Целува ли я? Казва ли й…
Престани! Не трябва да мисли за това. Иначе ще подлудее. А ако не мисли за него, ще умре…
Трябва да говори с някого. Вдигна телефона и се обади на единствените хора, които й бяха останали…
— Една, весела Коледа!
— Катлийн! Скъпа, толкова се радвам, че се обади. Би Джи, изключи този мач и вдигни другата слушалка. Катлийн се обажда.
— Здравей, мила! — гръмна в ухото й познатият глас на Би Джи.
Гласовете им бяха като балсам за раните й. Те бяха най-прекрасният коледен подарък за нея.
— Благодаря ви за цветята, които изпратихте за погребението на Сет. Написала съм отговор, но той още не е изпратен.
— Скъпа моя, знаеш, че няма защо да ни благодариш. Ако можехме, щяхме да бъдем с теб.
— Знам. Разбирам. Чудесно е да чувам гласовете ви.
— Катлийн, как си? Как е детето? Добре ли си? — загрижено запита Една.
Любовта им достигна до нея по жиците, докосна сърцето й, освободи цял порой от чувства, които до този момент беше успешно потискала. И тя им разказа всичко, като започна от деня, в който ги остави, за да придружи Ерик до летището на Форт Смит.
— Терън е син на Ерик — призна тя тихо.
— Катлийн, ние не сме чак толкова стари и слабоумни, за да не разберем сами това — каза Би Джи. — От самото начало знаехме кой е бащата на това бебе. А Ерик знае ли?
— Да — отговори тя спокойно и заразказва за повторната поява на Ерик в живота й, за дните в Чъб Кей. — Не мога да престана да го обичам. Любих се с него, а когато се върнах, Сет умираше. — Разплака се със сърцераздирателни ридания и сърцата на възрастните хора се свиха от болка.
— Катлийн, бедното ми момиче — каза Една и Катлийн усети сълзите в гласа й.
— Ти и този млад мъж сте в непрекъсната борба от момента, в който се видяхте. Защо не му кажеш ясно и просто за чувствата си? — запита Би Джи.