Ерик докосна лицето й с гърба на ръката си и в тъмнината със сигурни пръсти обърна брадичката й към себе си.
— Тази лента ще бъде за частната ми видеотека — прошепна той, преди да наведе глава, за да докосне устните й.
Отблъсна го с мъка от себе си. Скочи бързо и се отправи към подиума.
— Видеото ти…
Той я настигна с един скок. Ръката му посегна към нея с невероятна бързина и се сключи около кръста й.
— Забрави го — каза рязко. Притисна я в ръцете си. Освободи умело кока й и зарови пръсти в тежката коприна на косата й. Дръпна главата й назад и я принуди да го погледне. — Забрави всичко. Мисли само за това.
Целуваше я, а мустаците му я гъделичкаха и възбуждаха, докато и тя разтвори устни в самозабрава.
Без дори да разбере как стана това, ръцете й покриха лицето му с трептяща ласка, а после пръстите й се вплетоха в тази прекрасна руса коса, докоснаха кичурите, които падаха върху яката му.
Устните му се движеха върху нейните и съвсем естествено тя отговори на тези страстни, възбуждащи движения и притисна тяло до неговото. По-скоро почувства, отколкото чу спирането на дъха му в гърлото, той прошепна името й. Ръцете му се плъзнаха надолу по гърба й, спряха се за миг на тънката й талия и се придвижиха до меката извивка на бедрата й. Обхвана ги в шепи и още по-силно я притисна към себе си.
Устните му се заиграха с меката част на ухото й и се спуснаха в чувствената пътечка надолу по врата й.
— Какъв е този аромат? — прошепна той и Катлийн простена, когато усети устните му в чувствителния триъгълник в основата на врата си.
— «Митсуко» — прошепна тя.
— Никога не съм го чувал.
— Никога?
— Никога. Но вече няма да го забравя.
Ръката му се придвижи нагоре по гръдния й кош. О, господи, да, да! Ръката му покри гръдта й. Дланта му я обхвана и прилегна върху нея, като че ли беше създадена точно за това. Тя започна бавни, изследващи кръгови движения, които спираха дъха й и я потопиха в неизпитвана досега еуфория. Устните му си играеха с ухото й и я изпълваха с непознато удоволствие, когато изведнъж той запита дрезгаво:
— Къде искаш да отидем?
— Какво? — запита тя разсеяно, с едва чут глас.
— В твоето бунгало или в моето?
Думите му най-сетне проникнаха през гъстата мъгла на възбудата и сякаш я поляха със студена вода. Този обикновен въпрос угаси моментално пламъците на страстта, които вече горяха тялото й и палеха духа й.
Отблъсна се от него и опита да напълни дробовете си с кислород, като направи няколко дълбоки, неравномерни вдишвания.
— Катлийн, какво?
— Аз не мога… не мога… да бъда с теб — каза тя бързо, преди да се поддаде отново на чара му.
— Но защо, по дяволите? — спря се, погледна я за момент, преди да продължи тихо: — Съжалявам. Не беше редно да те питам. — Поклати глава разочаровано и прокара пръсти през косата си, все още разрошена от ласките й. Засмя се нервно. — Все пак трябваше да ме предупредиш преди петнайсет минути, че днес си в «онова време от месеца»…
Не можа да разбере веднага думите му. Ако не беше толкова тъмно, щеше да забележи колко я беше смутил с предположението си, но по-добре беше да си мисли, че е неразположена, отколкото да разбере действителната причина, поради която не можеше да бъде с него.
Ерик пристъпи напред и обгърна лицето й с ръце.
— Лека нощ — прошепна той нежно и я целуна леко по устните, а после по челото.
— Лека нощ — промълви тя. Едва се сдържаше да не се втурне навън — погледът му я изгаряше…
Четвърта глава
— Имам чудесно предложение! — възкликна Една на закуската следващата сутрин.
— И какво е то, скъпа? — запита Би Джи, като захапа една бисквита.
— Катлийн да заведе Ерик на вечеря в Кресънт Хотел.
Вилицата на Катлийн изтрака по чинията й и тя стреснато вдигна глава — срещу нея в сините очи на Ерик проблясваха весели искрици.
— Какво представлява Кресънт? — запита той Харисънови, без да снеме втренчения си поглед от Катлийн.
— Ерик, сигурна съм, че много ще ти хареса. Това е хотел в Юрека Спрингс, построен през 1880 година и реставриран до оригиналната си викторианска елегантност. Ресторантът им е разкошен!
— Аз не… — започна Катлийн.
— На какво разстояние оттук е Юрека Спрингс? — прекъсна я Ерик.
— Само на около трийсет мили, но обикновено е нужен цял час, за да се стигне дотам. Тук няма супермагистрали — засмя се Би Джи. — Но ти наистина трябва да видиш градчето. Наричаме го Американската Швейцария. Юрека Спрингс е разположен направо на върха на планината. Къщите и сградите са странни на вид, обикновено на няколко етажа. Единият от тях може да бъде на нивото на улицата, а гърбът на къщата да се подкрепя от опори с височина десетина метра.