— Убедихте ме — възкликна Ерик ентусиазирано. — Чувал съм за Юрека Спрингс, но никога не съм бил там.
— Чудесно. В такъв случай въпросът е уреден — откликна Една.
— Почакайте! — Катлийн почти извика, но когато три чифта очи се обърнаха към нея, лицето й почервеня. — Не мога да тръгна просто ей така. Искам да кажа… децата… тази вечер… против правилата е.
— Ти си член на управата. А членовете на управата не нарушават правилата — Една се усмихна. — Трябва да дадем на Ерик малка почивка. Той едва ли е свикнал като нас на продължителна изолация от цивилизацията.
Катлийн погледна Една с подозрение. В казаното от нея имаше логика — напълно вероятно беше Една наистина да иска да даде възможност на Ерик да забрави поне за една вечер шумната лагерна трапезария. Но еднакво вероятно беше това предложение да е опит за старомодно сватосване. Нямаше любезен начин за отклоняване на предложението за свободна вечер, така че на Катлийн не оставаше нищо друго, освен да преглътне буцата, заседнала на гърлото й, и да каже тихо:
— Сигурно няма да е лошо малко да се поразходим.
— Можете да тръгнете веднага щом върнеш децата днес следобед — продължи Една с оживлението на човек, довел до успешен край една добра мисия. — Ерик, в хотела има и приятен изолиран клуб в приземния етаж с дансинг.
— Звучи все по-добре и по-добре — каза Ерик на Харисънови, после им обърна гръб и намигна на Катлийн.
О, боже, простена тя в себе си. Тази сутрин й беше нужно да събере целия си кураж, за да влезе в трапезарията за закуска след снощното си поведение. Какво й бе станало? Трябва да се е побъркала. Беше го спряла точно навреме, но го допусна прекалено близо до себе си — разреши му много повече, отколкото беше разрешавала на когото и да било досега. А го познаваше само от два дни! Готовността, с която тялото й реагираше на ласките му, независимо от волята й, я изпълваше със страх и несигурност.
Но уверена в собствените си морални принципи, тя намери начин да се оневини. Начинът, по който ръцете му галеха тялото, лекотата и фамилиарността на движенията му подсказваха добро овладяване на прецизна техника в отношенията с жените. Устните му върху нейните и по тялото й, възбуждащата сила на прегръдката му — нямаше и съмнение в честото им практикуване. Усети податливостта й на чара му и не пропусна да направи капитал от това. Беше й разказал впечатляваща история от командировката си в Етиопия и тя се беше поддала на емоционалното изнудване, както съпругите на някои от първите заселници са се захласвали пред демонстрациите на някой набеден лечител. Колко ли пъти беше използвал същата тази история, за да преодолее бариерите между себе си и жената, която иска в леглото? А и напълно възможно е в този разказ да няма и капка истина!
Катлийн се уважаваше прекалено много, за да си разреши случайни връзки, които не водеха доникъде, да допуска отношения, които с нищо не я обогатяваха и водеха до самозаблуда, разочарования и болка, за да остане накрая само болезнено чувство за празнота. Не се ли беше борила с Дейвид Рос като тигрица именно заради това?
Преди да потъне в неспокоен сън снощи, Катлийн си обеща, че следващия път, когато Ерик се опита да й посегне, ще му каже достатъчно ясно и разбрано за нежеланието си да бъде въвличана в каквито и да било романтични преживявания.
А сега Една им урежда среща! И тази среща ще се проточи с часове, ако пътуват до Юрека Спрингс по двупосочната магистрала, която лъкатушеше неуморимо през стръмната планинска местност!
Със смесица от облекчение и съжаление разбра, че днес Ерик е решил да придружи групата на Майк Симпсън — смятаха да отидат с коне до другата страна на планината, екскурзия, която щеше да трае целия ден. Катлийн не можеше да си представи как Ерик щеше да носи камерата си, но беше сигурна, че ще се справи. Той е рядко талантлив човек, мислеше си тя саркастично, като го наблюдаваше да пресича двора с апаратурата си и няколко любопитни деца по петите му.
Денят мина бързо и групата на Катлийн изкачваше уморено хълма към лагера, когато се срещнаха с хората на Майк. Тайно се надяваше, че Ерик ще бъде достатъчно изтощен от многочасовата езда и ще се опита да отклони излизането им тази вечер. Но той й извика, усмихнат и жизнерадостен, както винаги.
— Хей, Катлийн, почакай — размени няколко думи с Майк, разроши весело косата на момченцето наблизо, което го наблюдаваше с обожание, и погали ласкаво едно момиченце под брадичката, преди да изтича към нея.