Отпусна леко главата й върху възглавницата и я целуна по челото. Остави я за момент, пусна вентилатора, без да светва лампите. Съблече блейзера си и го захвърли върху стола.
Катлийн беше странно отмаляла. Не можеше да си спомни някога да се е чувствала толкова безпомощна. Като че ли всичките й мускули се бяха разтворили — и въпреки това те вкупом се устремиха към Ерик, когато той легна до нея на тясното легло и я обгърна с ръцете си.
Устните му жадно потърсиха нейните. Този път в целувката му липсваше убеждение, нямаше финес. Устните му настояваха за нея, искаха я, но им беше отказан триумфът на победителя — тя посрещна жаждата им с пламенност, която изненада дори нея самата. Отворила с готовност уста, Катлийн преплете език с неговия в сладка самозабрава.
Постепенно първоначалният им глад поутихна, но в никакъв случай не се уталожи. Ерик направи пауза само да си поеме дъх, без да откъсва напълно устни от нейните.
— Чаках за това цял ден. Прекарах всяка секунда миналата нощ в копнеж по теб, вкусвах те, опитвах се да прогоня мириса ти, вида ти, усета за теб, за да не полудея напълно. А сега нищо не е достатъчно за мен… нищо…
Устните му още веднъж потърсиха нейните.
Катлийн ги посрещна с доверие и почти същата жажда. Той простена дълбоко в гърлото си, когато тя прокара език по долната му устна и после под коприната на мустаците му.
— Господи, Катлийн, толкова силно те желая.
Това беше всичко, което успя да каже, преди да вмъкне палци под презрамките на корсажа й и да ги смъкне надолу.
Устните му вкусваха всяка частица от гърлото и деколтето й надолу — беше като чревоугодник на пир… Катлийн зарови пръсти в косата му, опиваше се от мекотата й. Когато устните му достигнаха горната извивка на гърдите й, той се спря изчаквателно.
Вдигна глава и я погледна в очите, потърси в тях знак за протест. Пръстите му разкопчаха горното копче на корсажа й. И когато Катлийн нищо не направи, а продължи да го гледа с широко разтворени доверчиви очи, той разкопча и второто. Третото. Четвъртото. Всичките — но пак продължаваше да я пронизва със синята светлина на очите си.
После бавно, като удължаваше предвкусването на удоволствието, той разтвори корсажа й, с поглед, впит в гърдите й.
— Иска ми се да има светлина — прошепна той дрезгаво. — Да виждам лицето ти. Искам да виждам как изглеждаш, когато правя това.
Докато говореше, той докосна една от гърдите й с върха на пръста си и почувства как тя потръпна от тази милувка.
Трябва да го спра. Трябва да спра това. Думите се въртяха в главата й като катехизис, но нямаше сили да го направи. Пръстите на Ерик бяха така нежни и същевременно изискващи… Той я изследваше, изучаваше я, галеше я, завладя я възбуда, непозната за нея до този момент…
А й предстоеше да научи, че това беше само началото. Той наведе глава и я покри с устни. Беше обвита в сладък, горещ, мокър капан, от който не искаше да избяга.
Усети ръката му да се движи нагоре по бедрото й в чувствена ласка. Кога беше вдигнала колене? Защо бедрата й се въртяха в еротичния ритъм на някакъв езически балет? Не, това нямаше значение. Нищо нямаше значение, докато с устни върху гърдите й той продължаваше да изпълва тялото й с това непознато досега удоволствие.
Прошепна ли името му? Помоли ли го да я докосне с ръката, която носеше жадуваното облекчение? Усети ли той неизразената й с думи молба? Не разбра, но не беше в състояние да се съпротивлява.
Беше изхвърлена като с катапулт от летаргията си, когато той стана от леглото и започна да разкопчава нетърпеливо ризата си, като едва не откъсваше копчетата от плата.
За първи път от момента на влизането им в бунгалото й Катлийн осъзна опасната игра, която играеше. Мили боже! Какво правя?
Ерик беше захвърлил ризата си и сега се мъчеше с токата на колана си, вбесен от неочакваната съпротива на метала.
— К-какво правиш? — запита Катлийн разтреперано.
— На теб може да ти се харесва да го вършиш с дрехи — приемам, че така може да е много възбуждащо, но тази нощ е твърде гореща. Освен това аз предпочитам голотата.
— Не! — почти извика тя и скочи от леглото, като закри с корсажа оголените си гърди. — Не! — повтори отново, като клатеше отрицателно глава.
Той спря бесните си усилия да разкопчее заялия колан и се втренчи смаяно в нея.
— Какво искаш да кажеш с това «не»? «Не, ще го правим с дрехи» или «Не, неразположена съм»?
Изви глава настрана, за да избегне погледа му.