Катлийн бъбреше оживено с Майк Симпсън, който беше изненадан и възхитен от неочакваното й внимание. Катлийн седна до него на масата и ангажира всички наоколо в приятен непрекъснат разговор.
Ерик седна на пейката срещу нея, до една от възпитателките, която веднага започна безсрамен флирт с него. Катлийн стискаше зъби всеки път, когато високият пронизителен смях на момичето достигаше до нея въпреки шума в трапезарията. Заповяда си да не поглежда към тях.
Когато Харисънови седнаха на масата, Една прецени положението веднага. Катлийн забеляза веселите искрици в погледа й.
Искаше й се да я запита раздразнено «Какво е чак толкова смешно?», но се въздържа.
Приключи с вечерята и се отправи към шубера. Налагаше се да мине край Ерик и обожателката му. Реши да не им обръща никакво внимание.
Стана, придърпа тениската си надолу, без да съобрази как този автоматичен жест очертава фигурата й. Небрежно прескочи пейката и направи две решителни стъпки по посока на кухнята.
— Здравей, Катлийн.
Почти се спъна, когато спортните й обувки замряха с изскърцване на място — като че ли краката й отказаха да се подчинят на мозъка й и подадоха независима команда.
Сгърчи лице в бодра, весела усмивка и чак тогава обърна глава към него.
Момичето се беше отпуснало върху ръката на Ерик и на Катлийн страшно й се прииска да стовари таблата си върху главата му и да оскубе дългата й коса. Вместо това каза мило:
— Здравей, Ерик, здравей, Карол — от гласа й капеше мед, а усмивката й можеше да ги заслепи. Единствено тя не виждаше зеления пламък, затаен в очите й. — Как мина денят ви?
— Ерик прекара цял ден в офиса, но после се присъедини към моята група по време на плуването — Карол извъртя очи към него, като че ли двамата имаха някаква обща тайна. После отново погледна Катлийн. — Той дори не си донесе камерата. Каза, че е дошъл при нас само за удоволствие.
Самодоволният израз на момичето я отвращаваше, но веселото потръпване на мустаците на Ерик я вбеси още повече.
— Прекрасно! — реагира тя с фалшив ентусиазъм. — Той е известен с нуждата си от охлаждане.
— Екскурзията с автобус все още ли е предвидена за утре? — попита Ерик, като едва сдържа смеха си, породен от злостната забележка на Катлийн, останала неясна за другото момиче.
— Аз все още ще участвам в нея — заяви Катлийн.
— В такъв случай и аз ще дойда — каза той.
— Както искаш — обърна им гръб, остави таблата си на шубера и излезе от трапезарията.
Той беше наистина невъзможен! Как смее да й говори! Само дето не й се присмя открито! Искаше й се да го изрита силно в глезена, да го постави на мястото му, а той дори не прояви нужната галантност да й разреши това обикновено задоволство. Беше я принудил да бъде учтива с него.
Как можеше изобщо да си помисли, че се влюбва? Определено не изпитваше подобно чувство. Истината беше, че дори не го харесваше. Ще го прогони от съзнанието си и ще мисли за нещо друго.
Защо тогава, когато се върна в бунгалото си, се опита да не признае някои неща? Защо, когато тялото й затърси нещо, не искаше да проумее какво всъщност търси? Защо, когато се отпусна на леглото, си спомни живо и ясно нежните му ръце и пламтящите устни, които бяха и измъчили, и дали наслада на тялото й?
Мустаците му съвсем не бодяха. Бяха приятно меки.
Простена слабо и се обърна на гръб. Не искаше тялото й да пулсира от горещия спомен за миналата нощ, но беше безсилна да го овладее. Ръцете й несъзнателно затърсиха онези места от тялото й, които бяха познали докосването му, и напразно се опита да заличи от тях спомените за ръцете му.
Обърна се по корем и зарови лице във възглавницата, неспособна да прогони образа му. Минаха часове, преди най-сетне да напусне реалния свят и да пристъпи в по-милостивия свят на сънищата.
Но Ерик я чакаше и там…
Шеста глава
Сутринта беше красива и свежа. На Катлийн й се искаше някакъв каприз на природата да предотврати днешното пътуване до Бъфало Ривър. Очевидно желанието й нямаше да бъде изпълнено, така че не й оставаше нищо друго, освен да се облече подходящо за екскурзията и да вземе малката брезентова раница.
Беше длъжна да се подготви за евентуални нежелани, но възможни проблеми с децата и натика в нея бинтове, антисептичен лосион, средство против комари, крем против слънчево изгаряне, цинков окис срещу слънчеви изгаряния, марли, таблетки против стомашни киселини, аспирин, резервни кърпи, чорапи и чифт дрехи за себе си. Сигурно ще забрави нещо много необходимо, но сега не се сещаше за нищо повече; затвори ципа на раницата, преметна я през рамо, излезе от бунгалото си и тръгна към трапезарията.