— Почакай! — извика тя внезапно. — Карай до задната врата на кухнята.
Усмихна й се предизвикателно.
— Нима огладня?
Като наказание за въпроса му тя го целуна звучно по ухото.
— Не, но искам да взема нещо.
— Добре, само по-бързо и гледай да не ни хванат.
— Връщам се веднага — прошепна тя, докато отваряше вратата на колата.
Върна се за по-малко от минута с голяма кафява книжна кесия в ръце.
— Какво има в нея? — запита я той, докато се опитваше да намери пътеката към бунгалото си.
— Почакай и ще видиш — подразни го тя.
Влязоха и няколко секунди пригаждаха очите си към тъмнината — не им се искаше да светват лампата.
— Копнея за дълбока вана, но се налага да се задоволим с това, което имаме — каза Ерик с престорен глас на мъченик.
Душът беше оргия от топла вода, сапун и гола кожа, любопитни ръце и ненаситни устни.
— Измий косата ми, жено — заповяда той шеговито, като се отпусна на колене и й хвърли хлъзгавото пластмасово шише шампоан.
Тя се изсмя, но се залови ентусиазирано със задачата си и скоро косата му беше покрита с гъста пяна. Междувременно устните му безжалостно изследваха тялото й и я разсейваха. Ръцете му галеха бедрата й отзад, а мустаците гъделичкаха пъпа й. Когато се изправи, Катлийн трепереше и коленете й се подгъваха.
Малкият запас от гореща вода за бунгалото бързо се източи.
— Чиста ли си вече? — запита Ерик, като продължи да гали насапунисаните й гърди.
Тя се облегна на плочките зад душа, неспособна да мисли за нищо друго, освен за ръцете му, които я докосваха така умело.
— Светя от чистота — прошепна тя.
— Сигурна ли си? — нещо в тона му я накара да отвори затворените до този момент в сънливо задоволство очи. Онова жадно желание, което беше опознала, сега отново се събуди и заискри в нея, когато ръката му се плъзна надолу по тялото й. Очите му помътняха от страст.
— Ерик — простена тя, вдигна ръце на врата му и завъртя бедра срещу него. Той я притисна към покритата с плочки стена и я целува дълго и страстно, докато водата стана съвсем студена.
Изсушиха се, но не се облякоха. Катлийн му подаде книжната кесия, която беше изнесла от кухнята.
— Това е за теб — каза тя. Кесията беше пълна с узрели сочни арканзаски праскови.
— Благодаря ти!
Седнаха на пода и с малко ножче, което беше съобразила да вземе, Катлийн бавно му обели праскова със съблазнителен блясък в очите. Ядоха с удоволствие, като си разделиха две от прасковите и оставиха сокът им да се стича по телата им в галещи поточета.
— Лицето ти лепне — каза тя.
— Естествено. Имаш ли нещо против?
Тя поклати отрицателно глава и с предизвикателни искрици в очите се наведе към него, постави устни върху неговите и леко ги облиза. Ерик задържа дъха си още преди устните й да се спуснат надолу към брадичката и врата му. Когато достигнаха кожата на гърдите му, той простена и зарови пръсти в косата й.
Сега, след още един по-кратък душ, лежаха на тясното му легло с преплетени крака и ръце. Той шепнеше любовни думи в косата й и продължаваше да изследва магията на гърдите й и да се наслаждава на промените, които предизвикваше в тях с умелата ласка на пръстите си.
Леки спазми започнаха да танцуват във вените на Катлийн. Потръпваше от удоволствие от допира на кожата й до покрития му с къдрави светли косми гръден кош, от дългите му крака, които се търкаха в нейните. Уханието на сапуна в комбинация с неговата специфична мъжка миризма я изпълни с желание да го приеме в себе си още веднъж.
— Ерик?
— Шшт. Предполага се, че спиш.
— Ерик, моля те — дъхът й спря. — Ерик, искам да ме любиш.
— Катлийн, не трябва, скъпа, ще те боли и…
— Моля те.
— Катлийн…
В гласа му имаше нерешителност и колебание. Нарочно започна да върти бедра срещу него. Пулсът му се ускори и той я прегърна.
Катлийн въздъхна и прошепна нещо несвързано, но Ерик като че ли я разбра. Проникна в нея нежно и внимателно.
На Катлийн й се стори, че душата й се разширява и тя полита нагоре, обхваната от неповторимо чувство за безтегловност. Тялото й се разтърси от конвулсии, породени от вълните на удоволствие, които подемаха на гребена си всеки нерв — неописуемо, непознато досега удоволствие, в пламъците, на което гореше дъхът й. Тя се изви на дъга, за да притисне по-плътно долната част на тялото си към него, за да го поеме по-дълбоко в себе си — жадна и ненаситна, като простенваше името му в почуда и любов.
Той й даде възможност да дойде бавно на себе си от тази съблазнителна забрава, като посрещна връщането й на земята с думи, които тя никога не беше очаквала да чуе от устата на мъж. Наистина ли беше толкова хубава? Тя ли беше жената, която той хвалеше така пламенно за женствеността й? Искаше й се от все сърце да е точно такава.