Выбрать главу
* * *

Когато на закуска очите им се срещнаха, и двамата се разсмяха като деца, виновни с взаимната тайна за извършено нарушение, останало неразкрито. Всъщност беше точно така. Той я беше изпратил до бунгалото й едва призори.

Една ги поглеждаше подозрително, но те не усещаха погледа й. Другите възрастни бяха твърде потиснати от дъжда, който се лееше навън, за да забелязват каквото и да било друго наоколо. Дъждът беше символ на истинско нещастие за един възпитател в лагер: налагаше се да прекара целия ден между четири стени с двеста своенравни деца.

Господ да благослови Уолт Дисни — на него се крепяха надеждите на възпитателите за горе-долу нормално прекарване на дъждовния ден. Смятаха да пуснат един филм сутринта и друг следобед след заниманията по различни умения.

Ерик прие промяната в програмата със спокойствието, с което приемаше всичко тази сутрин.

— Ще дам идеи за справяне с дъждовен ден. Освен това още не съм свършил с преглеждането на тези папки — каза той на Една.

Един час по-късно децата насядаха около телевизор с голям екран, филмът започна след шумно пляскане с ръце и тропа не с крака. Ерик постави камерата си на триножника, но в момента, в който я обърна към децата, усети, че нещо не е в ред с нея. Изруга тихо, но звукът от «Дамата и скитникът» погълна възклицанието му — чу го само Катлийн, която стоеше до него.

— Трудно е да се обясни — отговори той на въпроса й за тревогата му. — Тези камери са толкова специализирани, че престават да функционират и при най-малката повреда. Знам какво не е в ред, но нямам частта, която трябва да се смени. — Развълнувано прокара пръсти през косата си и още веднъж повтори своето «дяволите да го вземат».

— Какво можеш да направиш? — Катлийн се възползва от затъмнената стая да плъзне пръсти в ръкава му и да я погали леко отвътре.

— Да прекарам деня в леглото с теб — предложи той с престорена похотливост, като се наведе над нея.

— Говоря сериозно.

— И аз.

Тя прочисти авторитетно гърлото си.

— Имам предвид камерата.

— О, камерата — престори се, че едва сега разбира за какво става дума. — Ще отида до Сейнт Луис и ще я дам на момчетата да я поправят.

— Ерик! — в шепота й прозвуча отчаяние.

Той я хвана игриво под брадичката и каза:

— Чакай тук. Ще се върна веднага — остави я и излезе от стаята.

Мисълта, че й предстои цял един ден без неговото присъствие, я потисна. Вторачи се в екрана, без да вижда лудориите на героите на Дисни и без да оцени талантливата анимация.

Ерик се върна с бодра походка, независимо от намокрените си рамене и коса.

— Обадих се до летището във Форт Смит. За мой късмет днес има полети от и за Сейнт Луис. Ако тръгнем веднага, ще мога да хвана полета в два и половина, да си свърша работата и да се върна тази вечер. Телефонирах на механиците в телевизията. Докато отида там, ще намерят частта, от която имам нужда.

— Ще те няма цял ден — простена тя.

— Но ти ще бъдеш с мен поне отчасти — притисна леко с пръст устните й, за да спре въпросите й. — Помолих Една да ти разреши да ме закараш до Форт Смит. Каза ми, че спокойно може да се лиши от тебе днес заради дъжда. Ако, разбира се, нямаш нищо против да се мотаеш във Форт Смит, докато се върна довечера.

— О, Ерик, това е прекрасно — ще отида на кино или ще пазарувам. И ще бъдем заедно, докато пътуваме дотам и обратно. — Импулсивно обви ръце около кръста му и зарови лице във влажното му рамо.

— Внимавай — прошепна той, като се освободи внимателно от ръцете й. — Филмът едва ли ще задържи вниманието на публиката, ако ние двамата й предложим по-добро шоу. Освен това налага се да побързаме. След петнайсет минути ще те взема от бунгалото ти. Окей?

— Окей.

Когато чу клаксона, тя се впусна към колата, облечена в тесни дънки, зелена копринена блуза и прозрачна мушама срещу дъжда.

— Винаги ли изглеждаш така добре? — запита я той и се наведе да я целуне. В момента, в който устните им се докоснаха, замислената първоначално лека, повърхностна целувка се превърна в изпълнена със страст взаимна жажда, която не можеше да бъде отхвърлена, нито контролирана. Когато най-сетне се отдръпнаха един от друг, останали без дъх, Ерик прошепна:

— Това ще бъде най-дългият ден в живота ми.