Тя го упъти към магистралата, която водеше към форт Смит. Ерик шофираше толкова бързо, колкото разрешаваше мократа пътна настилка. Бяха им нужни почти три часа, за да стигнат до летището. Ерик едва хвана полета в три без седемнайсет за Сейнт Луис. Взе си билета от гишето и се обърна към Катлийн:
— Ще се върна с обратния полет в единайсет и десет тази вечер. Ще бъдеш сама тук почти девет часа. Ще успееш ли да си намериш някакво занимание?
— Ще мисля за миналата нощ.
— Това със сигурност ще те ангажира сериозно — засмя се той. После я предупреди: — Не изпускай от очи колата ми. Камерата е с мен, но всичко останало е в нея — заключвай я, ако я оставяш някъде.
— Ще я пазя с цената на живота си.
— Никога не говори така — остави камерата си на едно от канапетата от хром и тюркоазни пластмасови покрития, пръснати из малката чакалня, и хвана раменете й. — Животът и на двама ни сега е твърде ценен, за да си разрешаваме да говорим лековато за него.
— О, Ерик — промълви тя, — целуни ме.
Той се огледа наоколо. Зад големите шлифовани стъкла видя пристигането на самолета, който трябваше да го отведе в Сейнт Луис.
— Ела тук — прошепна той и я притегли към телефонната будка.
Натикаха се с мъка в нея и Ерик безуспешно се опита да затвори вратата.
— Проклета врата — изсъска нетърпеливо. — По дяволите — нека гледат.
Ръцете му я обхванаха като в клещи. Целуна я страстно, след това я отблъсна леко от себе си, разтреперан.
— По-добре ще бъде да се измъкваме оттук, преди да ни арестуват — опита да се усмихне, но раздялата беше много близо, а никой не желаеше да се отдели от другия.
По високоговорителите обявиха полета му, но им дадоха още няколко минути до зареждането на самолета.
— Не сме ли глупави? — прошепна той в косата й, когато я прегърна за последен път. — Ще те видя само след няколко часа. — Целуна я силно по устата. — До довечера.
— Ще те очаквам — усмихна се тя.
Ерик мина през проверката за оръжие, като следеше с напрежение огледа на камерата му. Изпрати на Катлийн въздушна целувка, преди да изтича през вратата към подвижната стълба, която го отведе към чакащия самолет. Преди да влезе в него, смъкна камерата от рамото си и я обхвана внимателно с едната си ръка. С другата махна на Катлийн и в следващия миг изчезна от погледа й.
Гърлото й се сви и тя преглътна нетърпеливо. Какво й става? Ще се видят довечера. Глупаво момиче! — скара се сама на себе си.
Вратите на самолета се затвориха. Подвижната стълба беше отместена. Самолетът бавно пое към края на пространството пред него, като се обърна към пистата за отлитане. Наложи се да изчака частен самолет, който току-що се беше приземил и в момента пресичаше пистата.
От своето място зад стъклото Катлийн чуваше рева на моторите, които пилотът подготвяше за излитане. Самолетът се засили по пистата. Катлийн се канеше да тръгне към колата, когато забеляза едномоторния самолет, влязъл в линията, пресичаща пистите. Той започна да се върти неконтролируемо на мократа настилка и тя с ужас видя, че се връща на пистата точно срещу засиления вече по-голям самолет.
Не разбра, че влагата, която покри дланите й, беше кръв от вбитите в тях нокти, когато стисна с все сила юмруци. Единственото, което виждаше, беше неизбежното сблъскване на двата самолета пред очите й.
— Не! — изкрещя тя в момента на удара. По-малкият самолет се блъсна в носа на по-големия и незабавно избухна в пламъци. Разпадаше се пред погледа й.
— Не! — изкрещя тя отново и замря. Последва тътен, който разтърси земята под нозете й и разби света на хиляди парченца — пълните с гориво резервоари на самолета на Ерик избухнаха и пламъците им я заслепиха с ярката си светлина.
Осма глава
Катлийн се хвърли върху стъклената врата и когато тя отказа да се отвори, отчаяно заудря с юмруци по нея, без да чувства болката от нараняването им. Крещеше непрекъснато, напълно неконтролируемо; в безполезните си усилия да отвори механичната врата изпочупи ноктите си.
Наоколо беше истински ад. Виеха сирени, хора тичаха към вратите и прозорците, за да видят кървавия ужас с очите си. Гишетата за билети бяха опустели. С налудничав блясък в очите, Катлийн с мъка си проби път между зрителите. Изтича през предната врата и заобиколи западната страна на сградата, като се плъзгаше по разкаляната земя. Пространството за излитане на самолетите беше защитено с висока ограда. Без да помисли нито за миг за себе си, Катлийн започна да се катери по нея. Грапавият метал разкъсваше ръцете и дрехите й, но тя продължаваше да се катери, докато успя да скочи от другата страна на оградата. Дланите и колената й бяха наранени от грубия бетон, върху който се приземи.