— Защо избяга тогава като някое виновно или изплашено дете? — отблъсна ядно атаката й Ерик.
Гневът на Една се изпари и тя унило се отпусна на канапето. Разтърка с пръсти слепите си очи — сякаш за да облекчи нетърпима болка в тях — и каза тихо:
— Не знам.
— Може би тя наистина е изплашено дете — намеси се и Би Джи. — Може би когато си лежал там ранен, вероятно умиращ, тя не е имала сили да се изправи лице в лице с тази възможност, не е могла да поеме риска, да понесе мисълта за вероятността да те загуби. Мога с чиста съвест да ти кажа, че според мен тя силно се привърза към теб. — Би Джи погледна Ерик с присвити очи в очакване на признание, но когато Ерик не предложи такова, продължи:
— Бъди уверен в правотата на това, което ти казвам тук. При нея се създаде опасна и засега непреодолима психологическа бариера, която я подтиква не да преодолява, а да бяга от всяко злополучие, случайно пресякло живота й. Опитай се да разбереш това. Рано или късно, един ден ще й се наложи да се изправи срещу даден проблем лице в лице и няма да й бъде никак лесно. Тя не може да разрешава тежки проблеми. Но не може и да бяга от тях до безкрайност…
Ерик като че ли се замисли върху думите на Би Джи за момент, но после лицето му отново се покри от тази непроницаема маска, характерна за него напоследък.
— Поради някаква известна само на нея причина тя избяга и от мен, и от вас и даде ясно да се разбере, че не иска да бъде открита — взе небрежно захвърленото си дънково яке от облегалката на стола и тръгна към вратата.
— Пропилях два месеца от живота си да я търся и нямам никакво намерение да губя повече време за нея. Ще ви съобщя, когато филмът за лагера ще бъде пуснат по телевизията. Благодаря ви за оказаната помощ.
Думите му бяха ясни и кратки, изреченията — сбити, но и някак насилени. На Една й се стори, че различава неописуемо болезнено разочарование под студеното му решение да се оттегли.
Увери се в това, когато го проследи с поглед до колата му. Той затръшна вратата й зад себе си и отпусна за няколко мига глава над кормилото в пълно отчаяние, преди да събере достатъчно сили да я запали и потегли.
Девета глава
Катлийн придърпа полата си, която се вдигаше над кръстосаните й крака със свойствен женствен жест, който накара секретарката на средна възраст да се усмихне. Какво привлекателно момиче, помисли си тя.
Катлийн й върна усмивката. Беше пример на професионализъм, докато седеше в красиво обзаведения външен офис в очакване на интервю с господин Сет Кирчоф, собственик на универсалния магазин за луксозни дрехи «Кирчоф» в Сан Франциско.
Спокойният й вид прикриваше бурята вътре в нея. Можеше ли някой да предположи, че вътрешно Катлийн цяла тръпнеше от тревога? Имаше огромна нужда от тази работа. Освен икономическа необходимост, чрез нея тя се надяваше да възстанови разума и равновесието си, които почти бе изгубила от момента, в който видя съпругата на Ерик да се втурва в болницата в Арканзас.
Катлийн несъзнателно стисна очи в напразен опит да потисне болката, която този спомен все още предизвикваше. Бързо ги отвори и погледна секретарката с надеждата, че не е забелязала слабостта й. Слава богу, не беше — навеждаше се над шкаф с папки зад бюрото си.
Бяха изминали два месеца и човек можеше с пълно право да си помиел и, че агонията беше заглъхнала, че болката се беше превърнала само в затънено припомняне; но паметта й упорито я връщаше към преживяното: отворена сурова рана, която все още кървеше.
Катлийн обърна лице към широкия панорамен прозорец и обхвана с поглед гледката от Сан Франциско. Видя Транс Американ Билдинг, а в далечината заливът проблясваше като огромен сапфир под слънчевите лъчи.
Как можа да прояви такъв наивитет? Защо нито за миг не помисли за възможността Ерик да е семеен човек? Беше така заслепена от него, беше пленена от магнетизма му и изобщо не се бе опитала да проникне извън очевидното.
А се оказа, че неговото увлечение всъщност не е било нищо повече от обикновена лъжа и измама. Очите й се напълниха със сълзи от срам и унижение, когато си спомни как спонтанно беше реагирала на ласките и вниманието му — и физически, и емоционално… Беше се оказал експерт в леглото, а и тя му отговори с желание. Споделената интимност, която изглеждаше така прекрасна, когато я споделяха, сега я обиждаше.
В болницата, когато чу онази привлекателна жена да се представя за госпожа Гуджонсън, по силата на името си имаща право да застане до леглото на Ерик и да получава веднага информацията, която на нея й беше отказвана часове наред, на Катлийн й се прииска да избяга, да тича до пълно изтощение и накрая да падне от ръба на земята и да бъде обгърната от забрава.