Катлийн опита да протестира, но Сет я спря.
— Няма да приема никакъв друг начин за решаване на този проблем. Ако бяхме голяма корпорация, която прехвърля опитен администратор от едно място на друго, щеше да се постъпи по същия начин. А аз гледам на теб по този начин.
— Благодаря — Катлийн беше направо слисана от начина, по който се развиваха нещата. Когато постави чека в чантата си, подаде отново ръка на Сет. — Ще се видим отново на шестнадесети.
— Ще очакваме с нетърпение тази дата — усмихна й се с тази негова искрено тъжна усмивка и стисна силно ръката й. Кимна на Клеър и Джордж и излезе от офиса. Докато чакаше асансьора, погледна часовника си. Имаше за какво да се поздрави. Беше изминал половин час, в който не беше помислила за Ерик.
Премести се в Сан Франциско относително лесно.
След интервюто си със Сет, Катлийн си купи вестник и влезе в някакво ресторантче да обядва. Започна да търси подходящ апартамент сред обявите във вестника.
Отхвърли някои от предложенията след телефонен разговор. Други изискваха скъпо пътуване с такси, и то само за да разбере, че не са това, което търсеше. Най-накрая, вече към залез-слънце, си взе стая в хотел и прекара нощ без сънища, изтощена, но с приповдигнат дух след преживяното през деня. На следващата сутрин намери апартамент, който я задоволяваше до известна степен. Мебелировката беше старомодна, но чиста и някак странна, както и външният вид на къщата. Само живеещите в нея имаха ключ за главната врата. Апартаментът на Катлийн беше на партерния етаж. Беше малък — спалня — всекидневна, тясна кухненска ниша и малка баня, но й предлагаше всичко, от което имаше нужда в момента. Плати на хазаина си искания депозит и наема за първия месец и се върна със самолет в Атланта.
Там продаде колата си на търговец на стари коли — на загуба, но така си спестяваше времето и напрежението, което неминуемо щеше да изхаби, ако я продаваше сама. Не й се искаше да шофира до Сан Франциско. Тъй като апартаментът й в Атланта беше мебелиран, по-голяма част от собствените си вещи подари на благотворителни организации. Личните си неща опакова в кутии за транспортиране по въздуха до Сан Франциско. Само след няколко дни тя вече беше в новия си апартамент в големия океански град.
Радваше се на красотата на града, на благодатния му климат, свеж и ободряващ с напредването на есента. Потича за здраве в Голдън Гейт Парк, разходи се по Пристанището на рибарите.
Купи си на старо малка кола с част от парите, които Сет й беше дал за «разходи при местенето». С карта в ръка разучи стръмните улички около новия си дом. Наслаждаваше се на свободното си време, на възможността да си разреши малко мързелуване. И така бе до неделя вечерта преди определения понеделник, в който трябваше да се яви на работа.
— Утре започвам — каза тя в тъмнината, легнала на разтегателното канапе, което беше част от мебелировката на апартамента й. — След няколко месеца дори няма да си спомням за него.
Издърпа възглавницата изпод главата си и я прегърна.
— Няма да си спомням за него. Няма.
Притисна лице към възглавницата и още докато се кълнеше, че ще го забрави, видя ясно чертите му пред затворените си очи. През стиснатите й клепачи се заизцеждаха сълзи — виждаше го да й маха с ръка, преди да изчезне в самолета.
— Ерик, Ерик — ридаеше тя. — Защо направи това? Защо? — Дали мисли понякога за нея? Какво ли прави сега? Спи ли? Люби се с хубавата си жена? Гали ли я с онези предателски пръсти, лъже ли я с убедителните си устни?
Дали се люби с жена си така пламенно, както правеше това с Катлийн? А тя реагира ли със същата пламенност на страстта му или го отблъсква с хладина? Тази ли е причината, поради която си търси любовници? Любовници, които с готовност се поддаваха на ласките му. Като нея. Катлийн зарови почервенялото си от срам лице във възглавницата.
Колкото и да ревнуваше онази руса жена, която имаше всички права върху любовта и името на Ерик, Катлийн не можеше да не изпитва огромна жал към нея. Дали знае за изневярата му? Беше ли Катлийн първата му и единствена извънбрачна връзка? Не, разбира се. Не би могъл да я прелъсти така, без ни най-малко чувство за вина, ако не беше свикнал с това.
Искаше да го мрази. Мразеше го! Но когато се обърна настрана и вдигна колене към гърдите си в позиция на самозащита, закопня за силното му тяло до нея. Вледеняваше се без топлината на прегръдката му. Една нощ в леглото му я беше разглезила до такава степен, че сега и тялото, и душата й плачеха за силата му през нощта, за ласките му… искаше й се да се събужда в прегръдката му, да чува равномерния ритъм на дишането му…