И тази нощ, както всички преди нея, тя се загърчи от болка, която я измъчваше, притискаше сърцето й, унищожаваше духа й.
На следващата сутрин стана рано, изяде една препечена филийка и изпи две чаши кафе, докато си нанасяше грима. Решително отхвърли черния саван на отчаянието, който я покриваше всяка нощ, и помисли с надежда и ентусиазъм за новата си работа. Тя ще я спаси. Трябва да я спаси.
Избра внимателно роклята си. От съществено значение беше да създаде добро впечатление още от самото начало както на работодателите си, така и на подчинените си. Тъмносинята рокля, която избра, беше с дизайнерски етикет, но тя я беше купила като мостра при едно от служебните си пътувания до Ню Йорк за една четвърт от цената й на дребно.
Беше по врата, без яка и се закопчаваше отляво над гръдта й чак до коляното. Дългите ръкави бяха тесни и точно по ръцете й. Роклята падаше свободно надолу, но тя си сложи кожен колан в меден цвят — почти като този на косата й. Златна игла придържаше около врата й красив мек шал с индийски десен. На ушите й висяха малки златни обръчи, а косата й беше прибрана назад във функционален кок, който й придаваше професионален вид.
Застана пред голямото огледало на гърба на вратата, за да огледа критично резултатите от половинчасовите й старания в банята и реши, че по-добре не може да изглежда.
Успя да се справи с движението в пиковия час благодарение на предвидливото запознанство с улиците на Сан Франциско през изминалите свободни дни. След като можеше да преживее прочутите задръствания на движението в Атланта, ще намери сили да издържи на всичко.
Пристигна до небостъргача, където се помещаваха офисите на фирмата, и се представи на отговорника на гаража. Той й се усмихна и каза:
— Да, мадам. Господин Кирчоф ме предупреди да ви дам това. Залепете го на колата си и тогава ще можете да паркирате тук по всяко време.
— Благодаря ви — внимателно вкара колата си в тъмната паст на гаража.
Пристигна на двайсетия етаж и влезе в офиса на Сет. Както очакваше, Клеър Ларчмънт вече бе зад бюрото си. Махна й весело с ръка, въпреки че говореше по телефона със слушалка, притисната между рамото и брадичката си.
— Правилно. Господин Кирчоф желае тези предложения да бъдат готови до края на деня и да бъдат представени за одобрението му — върна слушалката на място. — Катлийн! Днес е твоят голям ден. Развълнувана ли си? Имаше ли проблеми с преместването? Да имаш нужда от нещо?
Катлийн се засмя.
— «Да» на първия въпрос, «Да» на втория, а на последния — «Ще се обадя, ако имам».
— Съжалявам — Клеър се разсмя добросърдечно. — Сет не пропуска да ми каже, че не затварям уста.
— Сет? Мислех, че за теб е господин Кирчоф.
Клеър намигна заговорнически.
— Правя така само да го дразня.
— Знае ли това? — засмя се Катлийн.
— Още не. Тази сутрин има физическа терапия. Двамата с Джордж се упражняват в басейна му всеки понеделник и четвъртък и тези дни идват с час по-късно. Госпожица Кирчоф е тук. Сестра му. Предполагам, че ще бъде по-добре да се срещнете още сега.
Катлийн се вгледа в лицето на Клеър, което загуби част от оживлението си.
— О? — обади се тя с въпрос в гласа.
— Открий сама за себе си — отговори й Клеър предпазливо и Катлийн трябваше да уважи служебната й сдържаност — все пак ставаше въпрос за работодателите й.
— Ще донеса кафе — каза Клеър, когато ръката на Катлийн хвана дръжката на вратата.
Влезе в стаята. До прозореца стоеше жена с гръб към нея. Катлийн затвори вратата така, че бравата изщрака достатъчно шумно, за да предупреди госпожица Кирчоф, че не е сама.
— Клеър? — запита тя и се обърна. — О! — беше единственият й коментар, когато видя, че е направила грешка.
— Здравейте, госпожице Кирчоф, аз съм Катлийн Хейли. — Катлийн намали разстоянието между тях, но поради някаква неизвестна на нея причина, не протегна ръка за ръкостискане. Скованата поза на другата жена и скръстените й пред гърдите ръце я стреснаха.
— Госпожице Хейли, аз съм Хейзъл Кирчоф — каза тя, като кимна леко с глава, както феодал поздравява своя роб. — Известена съм от брат си, че ви е наел.
Как следва да реагира на подобни думи? Не намери отговор и Катлийн само леко наклони глава, почти така, както беше направила Хейзъл Кирчоф преди няколко секунди. Последва неудобна тишина — двете жени се оглеждаха и преценяваха една друга.