Хейзъл Кирчоф беше ниска — с фигура на матрона, но с добри пропорции. Коприненият й костюм беше безупречен като кройка и стоеше добре на тялото й; русата й коса беше късо подстригана. Ако имаше нещо, преминаващо допустимите граници при нея, то това бяха бижутата й. Носеше диамантени пръстени на двата си безименни пръста, диамантен часовник и три гривни. На ушите си имаше малки диамантени обици. Гримът й беше умело поставен, но не можеше да скрие паяжината от бръчки около очите и устните й. Беше доста по-възрастна от Сет.
Очите й, както и тези на брат й, не можеха да се отминат с лекота. Въпреки че, за разлика от неговите, които излъчваха съчувствие и толерантност, нейните бяха студени и надменни. Нямаха и богатия шоколадово кафяв цвят на очите на Сет; бяха безцветно сиви, в тях нямаше живот, липсваше спонтанност. Безизразният й пронизващ взор не разкриваше нищо, но създаваше впечатление, че вижда всичко.
— Надявам се, че нашият град ви е харесал — каза тя най-сетне.
— Да — отговори Катлийн. Засмя се леко. — Много е различен.
— Наистина ли?
Отново не можеше да се предложи нищо като отговор или реакция. Но Катлийн смело опита пак:
— С надежда гледам на работата си в магазина на Кирчоф. Сет очерта доста привлекателни перспективи.
— Брат ми често говори и действа импулсивно.
Ако Хейзъл Кирчоф познаваше Катлийн добре, щеше да разбере, че проблясъкът на зелен огън в очите й беше предупреждение за буйния нрав, който сега беше опасно близо до повърхността.
Катлийн остави предпазливостта си настрана, независимо от факта, че пред нея беше новата й работодателка.
— И вие смятате, че моето назначение е едно от импулсивните му действия?
Хейзъл се усмихна, но очите й останаха мъртво студени.
— Много млади жени искаха да работят тук, но Сет беше покорен от вас. Върна се вкъщи и блестящо описа физическите ви качества — сивите й очи я огледаха от главата до петите с израз на отвращение. — Вие не сте първата жена от вашия тип, която се опитва да се възползва от брат ми.
Катлийн беше поразена от безсрамната обида, хвърлена в лицето й.
— Нямате право да говорите така! Аз имам квалификация за тази работа и ще я работя според силите си. Сет е много интелигентен човек с модерно мислене…
— Сет е инвалид — сряза я госпожица Кирчоф. — Трябва непрекъснато да защитавам брат си от жени, които се опитват да се възползват от този факт. Напълно зависим е от мен за всичко. — Почти допусна да бъде обхваната от гняв, но навреме възстанови контрола над себе си и си спести унижението на едно неоправдано избухване. Опъна рамене назад и се обърна настрана от Катлийн с жест на отпращане. — Ще взема мерки да не останете дълго при нас. Жени като вас никога не се задържат на едно място.
Преди Катлийн да оформи в думи гневния отговор на върха на езика си, Джордж отвори вратата и даде път на инвалидния стол на Сет.
— Чудесно! Моите две любими дами! Радвам се, че сте се срещнали.
Десета глава
Да, бяха се срещнали, но срещата им беше повече конфронтация за Катлийн, отколкото обикновено запознаване. Тази първа сутрин определи тона на всички следващи срещи с Хейзъл Кирчоф. Тъй като Хейзъл беше главен мениджър на магазина, двете с Катлийн често се срещаха. Винаги когато оставаха сами, тя се държеше надменно и злонамерено, но когато Сет беше наблизо, беше очарователна и любезна.
Катлийн никога не се беше сблъсквала с по-опасен характер от този на Хейзъл Кирчоф и се стремеше да намали до минимум общата си работа с тази жена. Не беше нужно много време, за да се разбере, че Хейзъл не се нрави на по-голяма част от служителите в магазина. Беше злобно критична, способна да прекърши до сълзи и най-издръжливата личност измежду тях с жестокия си език. Но когато Сет беше наблизо, от същия този език капеше мед. Пред брат си се усмихваше и хвалеше идеите му, а зад гърба му ги принизяваше и осмиваше.
Подчертаваше непрекъснато правата си над него. Дори Джордж отстъпваше назад, когато тя беше наоколо. Често самият Сет изглеждаше смутен от прекомерното глезене, на което го подлагаше, но никога не й правеше забележки за това. Приемаше нежеланата й помощ с любезността, която характеризираше отношенията му с всички хора около него.
За разлика от сестра му, Сет беше обичан от всички. Трудно беше да се съжалява човек, който нямаше подобно усещане към себе си. Той не пропускаше случай да се пошегува със своя стол, който наричаше «моята колесница», флиртуваше с чувство за хумор с жените, имаше приятелски отношения с мъжете и съумяваше да накара и току-що назначения чиновник да има самочувствие. Плащаше на хората си добре. Срещу това очакваше прилежност и чувство за отговорност от всички — и те му ги даваха. Поради тази причина редовните клиенти на магазина му бяха верни и към тях се отнасяха с почитание, от което служителите на другите универсални магазини можеха много да се поучат.