После стоят пред стъклената преграда на отделението за новородени бебета и гледат с обожание сина си. Син? Да. Ерик трябва да има син.
А сега вървят по сенчеста алея и всеки от тях държи в ръката си малката ръчичка на прохождащото им дете. То има леко къдрава руса коса и своенравен характер. Очите му са пронизващо сини. Като очите на баща му…
Катлийн беше все още будна, когато будилникът й бодро зазвъня. Стана от леглото си с огромно усилие. Единственото добро нещо, което можеше да се каже за тази сутрин, беше, че тя обозначаваше края на една адска нощ. В края на този ден всичко ще бъде свършено. Ще бъде освободена от последния остатък от Ерик и онази меденосладка юлска нощ… Ще може да заживее живота си отново.
Поне това си повтаряше, докато се обличаше с мъка. Откара се до болницата без каквато и да било съзнателна мисъл, паркира колата и се обади на рецепцията, както й беше казано. Отправиха я към третия етаж, където трябваше да се обади отново на друго бюро. — Аз съм Катлийн Хейли — в ушите я удари автоматичен глас, който съвсем не беше нейният.
— Добро утро, госпожице Хейли. Следвайте ме.
Тръгна след сестрата, отблъскващо свежа и оперена за този ранен час от сутринта. Спряха се пред стая с шест легла, но само две бяха заети.
Сестрата й сложи пластмасова гривна за идентификация.
— Съблечете се и поставете дрехите си в шкафчето. Там ще намерите болнична нощница. Непременно махнете всичките си бижута. Ако ви се наложи, използвайте бидето… Ще се върна след малко да ви сложа на система.
Катлийн беше оставена с другите две жени в студената стая. По-младата нямаше повече от седемнайсет години. Дали беше тук поради същата причина? Изпълни се със съчувствие към момичето, но хладните му нахални очи, които срещнаха погледа й, не изглеждаха особено разтревожени. По-възрастната жена тихо плачеше в носната си кърпичка. Без съмнение нейният аборт не беше по желание, а терапевтичен — наложен от природата. Какъв ужас.
Катлийн отиде в тоалетната и последва съветите на сестрата. Няма да мисля, повтаряше си тя. Не мисли за това, което правиш. Просто го направи и приключи с въпроса.
Изкатери се на високото болнично легло и легна по гръб на твърдата като напълнена с камъни възглавница. След няколко минути в стаята влезе сестрата с шише и поднос.
Без да каже нито дума, почисти със спирт сгъвката на лакътя й. Слава богу, не посегна към ръката, от която й бяха взели кръв снощи.
Никога не можа да се научи да приема нормално поставянето на инжекции. Като дете изпитваше истински ужас от тях. Страхът й не се промени особено много и като възрастен човек вече. Обърна глава настрана и трепна, когато сестрата проби намерената вена и закрепи иглата на място с лепенки.
— Какво ми слагате? — запита Катлийн боязливо.
— Нищо особено — подготвям ви за операция. Определена сте за седем и четирийсет и пет, можете да се отпуснете малко — после вдигна ръката на Катлийн, погледна я и я пусна нетърпеливо на леглото. — Вие сте с лак за нокти. Как ще ви сложим упойка сега с този лак?
— Извинявам се. Никой не ми каза…
Гласът й заглъхна. Сестрата беше излязла от стаята.
Едната от пациентките, жената, която плачеше, беше откарана на специално болнично легло с колела. Момичето дъвчеше дъвка и прелистваше списание «Роулинг Стоунс». Точно когато Катлийн се канеше да наруши тишината и да попита за часа, вратата се отвори и в стаята влезе доктор Питърс.
Беше облечен със зелен хирургически костюм. Маската висеше на гърдите му. Косата му беше комично разрошена, очите му бяха ласкави и бодри.
— Госпожице Хейли — каза той тихо и пое ръката й. Поне не каза «добро утро». Не беше явно толкова голям лицемер.
— Здравейте, доктор Питърс.
— Добре ли се чувствате при тези обстоятелства?
— Да. Малко гладна.
— Тази вечер ще можете да ядете на корем каквото си поискате — засмя се той.
— Тя ми махна лака за нокти — каза внезапно Катлийн и с учудване усети, че долната й устна трепери. Беше си въобразила, че се беше справила със себе си и беше постигнала някакво емоционално равновесие.
— Сестрата, която ви доведе тук? — запита доктор Питърс. Когато Катлийн му отговори с кимване, той се наведе над нея и й прошепна тихо: — Тя е истинска кучка. — Успя да примами усмивка на треперещите й устни. — Но отстраняването на лака за нокти е необходимо изискване преди хирургическа намеса. Иначе — в случай че не поемате достатъчно кислород и ноктите ви посинеят — няма да можем да забележим това. — Провери ненужно системата й. — Чувствате ли се отпаднала и сънлива?