Искаше й се да отговори «да». Молеше мозъка си за забрава, но беше дори прекалено бодра и му призна това.
— Няма страшно — ще ви сложим упойка и няма да почувствате нищо. Обещавам. Сега искам накратко да повторя процедурата с вас, за да знаете какво предстои да се направи.
Отпусна бедро на леглото й, като отчасти се надвеси, отчасти седна на него.
— Първо ще разширим шийката на матката. Това е отворът към матката — тя кимна. — После, когато разширението е достатъчно, ще вмъкна в него куха тръбичка. От другия си край тя е прикрепена към вакуум.
— Не — прошепна тя с пресечен дъх и инстинктивно стисна ръката му. — Моля ви, не — не ми казвайте. — Дишането й се ускори тревожно и почувства, че около нея се затваря тъмнина — стори й се, че всеки миг ще загуби съзнание.
— Госпожице Хейли.
— Не искам да знам. Просто го направете. Кога ще свършите?
Постави ръка върху нейната и я потупа ласкаво:
— Няма да отнеме много време. Вероятно ще дойдете на себе си след около два часа и когато се почувствате достатъчно добре, за да шофирате, ще можете да се приберете вкъщи. Ще се опитам да отнема колкото е безопасно от покритието на матката ви, за да нямате много остатъчно кървене. Но ще използвате превръзки. Никакви тампони до следващия ви мензис — поколеба се, преди да зададе още един въпрос: — Искате ли да си поговорим за методите за предпазване от забременяване?
Методите за предпазване от забременяване? За какъв дявол? Напуши я истеричен смях. Може би все пак включената в нея система дава някакви резултати.
— Не. Няма да бъде необходимо.
— Предлагам използване на презервативи. Това е необходимо не само за предпазване от забременяване.
— Разбира се — не можеше да си отговори на въпроса защо не беше предприела най-обикновени предпазни мерки и не се и опита да обясни небрежността си на доктор Питърс.
— Ще се видим в операционната след — хвърли поглед на японския си ръчен часовник от неръждаема стомана — около двайсетина минути.
Преди санитарите да дойдат за нея с подплатеното болнично легло на колела, изминаха трийсет и пет минути. Преместиха я на леглото, като че ли беше бездушен товар. Искаше й се да стане и да отиде сама до операционната, но знаеше, че това беше невъзможно. Погледна смутено към момичето и то я изненада, като проговори за първи път:
— Не е кой знае какво. Наистина.
Нима и преди е идвала тук? Зашеметена, Катлийн можа само да промърмори «Благодаря». Изблъскаха болничното легло през вратата навън.
Светлините на тавана на коридора се затъркаляха над нея. Направиха завой и Катлийн се вкопчи с две ръце в страничните ръбове на леглото, замаяна и изплашена, че ще падне на пода. Беше прекарана през двойни въртящи се врати и оставена в предоперационната.
Медицинска сестра провери гривната на ръката й.
— Госпожица Хейли?
— Да.
Сестрата се усмихна. Тази не беше кучка. Може би беше запазила в себе си обикновената човешка способност за разбиране и съчувствие.
— Ще я ускоря малко — каза й тя, като закрепи допълнително иглата. Системата беше преместена заедно с нея. — Скоро ще ви се приспи.
И така стана. Като че ли само за секунди стаята започна да се накланя и предметите пред очите й отначало като че ли се уголемиха, а след това отстъпиха някъде в безкрая — все едно че ги наблюдаваше през обратния край на бинокъл.
Няма да усети никаква болка. Разширяване. Продукт от зачеването. Вакуум. Вакуум. Катлийн се опита да постави в защита ръка на корема си, но не беше сигурна дали успя.
Не е продукт от зачеване. Личност. Бебе. Нейното. На Ерик.
Ерик. Ерик. Ерик, къде си? Обичах те! Все още те обичам. А те искат да убият нашето бебе. Защо не си тук да ме защитиш?
Защо не си тук да видиш раждането на сина си? Твоето бебе. Но бебе няма да има. Вакуум.
Сестрата се надвеси над нея и й каза нещо, но Катлийн не я чу. Забеляза, че таванът отново започна да се движи и в следващия миг беше в друга стая с ослепяващо силна светлина. Някой поставяше отпуснатите й крака във високи халки в края на масата. Краката й бяха така тежки. Сви се от студената промивка, която някой направи на гениталиите й.
Разширение. И няма да има бебе. Бебето на Ерик. Тя го обичаше. Толкова ли е лошо да иска да запази плода на тази любов? Ще преживее по-лесно измамата му, ако можеше да запази нещо ценно от онази звездна, кадифена нощ в планината… нещо, което ще направи по-поносима болката от загубата му. Нима можеше да има по-голямо доказателство за любовта й към Ерик от раждането на бебето му? Бебе, което ще отговори на любовта й с любов…