Миналото лято. Нима беше толкова отдавна? Онези няколко дни, толкова малко на брой в сравнение с продължителността на живота му, му бяха донесли неописуемо удоволствие и още по-неописуема скръб. От тях се роди само едно добро нещо — Боб и Сали осиновиха малкия Джейми.
При мисълта за това усмивка заигра по устните на Ерик, независимо от унинието му. Години подред брат му и Сали отчаяно се бяха опитвали да имат дете, бяха минали през мъченията на клиники и различни методи на лечение, които той дори не можеше да си представи. Веднъж, когато беше вече в състояние да говори за Маунтин Вю, той им спомена за Джейми. Те се заинтересуваха и поискаха да видят видеоленти с него. Развълнувани, но без особено голяма надежда, Боб и Сали се свързаха със сиропиталището в Джоплин, Мисури, където живееше Джейми. Преди да изминат и два месеца, Джейми стана тяхно дете. А по Коледа Сали съобщи с гордост и възторжена радост, че е бременна. И тази радост се споделяше от всички в семейството, включително и от Джейми.
Да, изминалото лято роди поне едно добро нещо…
Докога ще продължава така? Едва ли беше първият мъж, отхвърлен по този начин. Да, вярно е, че на него това му се случваше за първи път. Но да приема тази бавна, ненужна смърт не отговаряше на неговите разбирания за храброст и доблест. Беше отчуждил приятелите си и хвърлил брат си в тревога до лудост с поведението си и начина си на живот. Колегите му го презираха, но не повече, отколкото се презираше той самият. Не искаше да се превърне отново в онзи циник, какъвто беше преди пътуването си в Етиопия, и други преживявания от този вид да му отворят очите към страданията в света.
Беше април. Сигурно е чудесно да бъдеш през април в Париж. Бавно, почти със съжаление Ерик отблъсна пълната с уиски чаша пред себе си и стана. Хвърли поглед на жълтия отпуснат мъж, който го гледаше от огледалото над бара.
Когато се обърна и тръгна към вратата, той вече знаеше какво ще направи.
— Бебе! Момче! — възкликна Една със съобщението в ръка. — В онова дълго писмо, което ни изпрати по Коледа, тя дори не спомена, че е бременна.
— Я ми го прочети отново — обади се Би Джи.
— Терън Дийн Кирчоф, над пет килограма, петдесет и три сантиметра дължина, роден на дванайсети април.
— Дванайсети април — повтори замислено Би Джи. Една бавно отпусна ръка и вдигна очи, за да срещне погледа на съпруга си.
— Не може да бъде — промълви тя дрезгаво.
— Чула ли си някога за преждевременно родено бебе с тегло над пет килограма? Тя се омъжи за този човек през октомври. Дори не го е познавала до края на август — началото на септември.
— Какво ще правиш? — запита Една и заситни след Би Джи, който се запъти с широки крачки към всекидневната с телефона.
— Ще се обадя на Ерик Гуджонсън. Не му съобщихме къде се намира Катлийн за негово собствено добро. Но сега той има син и това е нещо съвсем друго — не можем да оставим нещата така.
Би Джи стоя пред телефона в продължение на повече от петнадесет минути, но така и не можа да се свърже с Ерик. Да, така е, господин Гуджонсън е бивш колега, но той повече не работи при нас — отговориха му отсреща. Напуснал е без предупреждение преди няколко дни. Не, никой не знае къде работи сега, но се говори, че вероятно е в чужбина…
Дванадесета глава
— Терън, моля те! — извика Катлийн и отскочи настрана от ритащите крачета, които заплашваха отново да я облеят с чистата вода от плувния басейн. Терън пищеше от удоволствие…
— Ти си истинска напаст. Знаеш ли това? — подразни го тя, грабна пълничкото му телце и покри с целувки вратлето му, докато той се мъчеше да избяга от този изблик на обич. Макар и само на седемнайсет месеца, вече отбягваше майчината защита и се опитваше да налага новооткритата си независимост. Само когато изпаднеше в затруднение, се сещаше за Катлийн и дотичваше при нея да търси утеха и помощ.
Беше подвижен, любознателен и упорит, решен да постигне своето, независимо от всичко. В дните, в които оставаше вкъщи, Катлийн прекарваше почти всяка минута с него, изпълнена с искряща гордост и обич.
Когато Терън се роди, Сет настоя тя да напусне работа. Разбираше, че майчинството поглъща и време, и енергия. Но Катлийн беше твърда като кремък.
— Преди да ти стана съпруга, бях твоя служителка. Назначи ме с идеята да свърша много трудна работа. Докато не почувствам, че съм свършила каквото очакваше от мен тогава, ще продължа да работя поне три дни от седмицата. С този нов магазин в Стоунтаун и бутика в Жирардели ти се нуждаеш от мен много повече от всякога.