Сет се съгласи, но при условие че ще приеме да получава заплатата си. Всяка седмица получаваше заплата, която внасяше в спестовната си сметка. Сет не й разрешаваше да харчи от тези пари — допълнително й даваше доста прилична сума за домакински разходи.
Беше си назначила помощник, който да поема нещата в нейно отсъствие. Независимо от това обаче тя гледаше да е близо до телефона, когато не беше в магазина или офиса си.
Помощникът й беше млад мъж на име Елиът Пейт. Той притежаваше отлични познания за бизнеса, както и стил и невероятен усет за стоката, която ще се продаде бързо. Бяха разпознали с взаимно признание и уважение талантите си и бързо станаха добри приятели.
Тя прие начина му на живот, който не одобряваше. Той си затвори очите пред прекалено подчертаната й — според него — женственост, а тя — пред проявите на лековато отношение към живота от време на време. Когато беше вкъщи с Терън, знаеше, че — чрез Елиът — държи нещата под контрол.
Днес беше един от тези дни. Двамата с Терън бяха помързелували късните следобедни часове в басейна. Катлийн не можа да се приспособи към това имение в Уудлон и да го приеме като свое. Беше твърде огромно, твърде показно, а и Хейзъл никога не пропускаше удобен случай да изтъкне пред нея коя е истинската му господарка.
Когато Сет за първи път я доведе тук като своя съпруга, Катлийн беше стресната от очевадната показност на богатство, но постепенно привикна с обстановката.
Къщата напомняше английско имение в провинцията. Беше заобиколена от обширна, добре поддържана поляна. Вътрешното обзавеждане беше извършено прецизно, с внимание и към най-малкия детайл. Но според Катлийн стаите изглеждаха повече като снимки от списание, отколкото като стаи, в които наистина живеят хора… И най-малката подробност отразяваше личността на Хейзъл — достатъчна причина за Катлийн да има усещането, че няма нищо общо с този дом.
Любимите й стаи бяха тези, в които живееше с Терън. Сет щедро я беше оставил да ги преподреди според собствения си вкус. Смени студената мрачна мебелировка на Хейзъл с по-светли и много по-функционални мебели.
Библиотеката на долния етаж беше превърната в стая за Сет, свързана със солариума, който беше станал негова специализирана спалня. Стаята на Сет беше приятна и жизнерадостна — обичаха да прекарват вечерите си там в разговори за магазините на Кирчоф и преждевременното развитие на Терън.
Сега, докато играеше с детето във водата, Катлийн се учудваше отново на изключително благоприятното за нея развитие на нещата. Когато се беше оженила за Сет преди вече почти две години, нямаше причини да очаква, че може някога да бъде така… доволна. Думата «щастлива» почти се оформи в главата й, но тя не отразяваше истински начина, по който се чувстваше. И все пак изпитваше дълбоко чувство на задоволство от това, което беше успяла да направи от живота си, когато в един момент всичко изглеждаше така безнадеждно…
Беше възстановила отношенията си с Харисънови. Бяха й се обадили почти веднага след като им съобщи за женитбата си. Поздравленията им бяха доста резервирани.
Но когато им съобщи за раждането на Терън, беше обсипана с подаръци и съвети за отглеждането му. Оттогава си кореспондираха често и от време на време си говореха по телефона — на рождени дни и други празници. Въпреки че никога не можаха да възстановят близостта си отпреди онова лято, Катлийн беше доволна, че поне взаимоотношенията им не престанаха.
Сподели радостта им при осиновяването на Джейми. Когато й съобщиха за това, почувства моментна ревност към семейството, което беше приело момчето и го беше превърнало в част от живота си. Често мислеше за това дете, което беше трогнало така силно сърцето й през онова нейно последно лято в Маунтин Вю.
Материалното й осигуряване от Сет й даде възможност да продължи членството си в ръководството на лагера, на който често правеше анонимни и доста солидни дарения. Чековете бяха теглени от сметката на Сет в Ню Йорк и подписвани от неговия адвокат там. Катлийн изпрати пари специално за построяване на тенис корт. Години наред Харисънови бяха мечтали да прибавят този спорт към лятната програма на лагера. Катлийн се опитваше да се убеди, че не правеше тези дарения като компенсация за ужасния начин, по който се беше отплатила за обичта им.