Сет знаеше за Харисънови, но не и за дълбочината на отношенията между Катлийн и тях в миналото. Тя никога не му каза, че е била в Маунтин Вю седмици преди да дойде в Сан Франциско. По-добре беше тази тема да бъде избягвана.
Не беше лесно да постигне стабилността и вътрешното спокойствие, на което се радваше този следобед.
— Искаш ли да се потопиш под водата? — запита тя Терън. — Задръж дъха си.
Пое подчертано демонстративно въздух, за да му покаже какво се очаква да направи от него, и бързо дръпна малкото му тяло под водата и също така бързо го извади над нея. Терън премига със сините си очи, отвори уста да поеме въздух и радостно се разсмя. Даде й да разбере, че отново иска да направи същото.
— Задръж дъх. Готов ли си? Хайдеее!
Потопи го отново във водата и този път той сам изплува на повърхността.
Шумният смях на детето и собствените й похвали за смелото му изпълнение й попречиха да чуе шума от колата на Сет. Не чу и бръмченето на хидравличната система, която смъкна стола му на земята, както и приглушените гласове и стъпки по покритата с плоски камъни пътека към басейна.
— Катлийн! Какво става? Смехът ви се чува отдалече — както винаги, гласът на Сет беше изпълнен с топла радост.
Без да изпуска от очи мокрото телце на сина си, Катлийн извика през рамо:
— Ела да видиш какво може да прави Терън. Той много се гордее със себе си.
— Внимавай с това момче, Катлийн — обади се Джордж зад нея. — Той става твърде тежък за теб.
— Така е — съгласи се тя.
Сега Терън беше още по-възбуден от многобройната си публика и размаха пълни ръчички към тях, преди Катлийн да му каже отново да задържи дъха си и да го потопи.
Всички заръкопляскаха, когато той изплува сам на повърхността, засмян до уши с почти всички бебешки зъби в устата.
— Стига ти за днес — каза му Катлийн със смях. — Аз съм напълно изтощена.
Измъкна Терън от водата и той се заклати на още не съвсем стабилните си крачета към Сет. Джордж се наведе и го вдигна нагоре, потупа го с обич по дупенцето и го постави в скута на Сет, без да обръща внимание на подгизналия му памперс. Едва когато Катлийн се обърна и изкачи покритите с мозаечни плочки стъпала на басейна, забеляза другия мъж, който мълчаливо стоеше до стола на Сет. Имаше нещо неясно… Господи боже!
— Катлийн, извърших основния грях на невнимателните съпрузи — доведох вкъщи гост за вечеря, без да те предупредя.
Сърцето на Катлийн биеше толкова силно, че едва чуваше думите на Сет, когато Ерик пристъпи напред.
— Ерик Гуджонсън. Ерик, съпругата ми — Катлийн. Сърцето й сякаш се наду и в следващия миг се пръсна и обсипа вселената с безкрайно малки частици от нея самата. И светът й изчезна, за да бъде заменен от друг, по-малък, състоящ се само от нея и мъжа отпреде й. Изправен така близо… Достатъчно близо, за да го види, чуе, помирише, да го… докосне.
Не, тя не трябваше да го докосва. Ако направи това, ще умре от удоволствие и болка. Но Ерик протегна ръка и я лиши от правото да взема решение по този въпрос. Гледаше зашеметено ръката, която скъсяваше разстоянието между тях. Все още не на себе си от чудото на мига, протегна своята собствена ръка, хвана неговата, стисна пръсти около нея, като че ли да се убеди, че не сънува, че това, което става, е действителност.
Лекото стискане, което получи в отговор, прогони всички останки от съмнения за нереалността на срещата им. Вдигна очи от събраните им в ръкостискане ръце към гръдния му кош, към твърдата силна брада, към чувствената уста под мустаците му, за които беше мислила и фантазирала толкова често, към добре оформения аристократичен нос и към очите, които я пронизаха като с кама.
Радостта, която пееше в гърдите й, помръкна. Очите му напомняха парченца твърд син лед под разрешените, избелели от слънцето вежди. От дълбочините им надничаше ужасяваща враждебност.
— Госпожа Кирчоф — каза той в потвърждение на представянето й от Сет.
Светът се върна обратно и изиска от нея да се държи както подобава.
— Господин Гуджонсън — гласът й прозвуча глухо и чуждо дори за собствените й уши; оставаше й само надеждата, че никой друг не е забелязал това. А неговият глас беше болезнено познат — дълбок, леко дрезгав, отговарящ на едрото му тяло.
Сет говореше развълнувано:
— Катлийн, двамата с Ерик кореспондираме от няколко месеца. Работим заедно върху общ проект за магазините. Исках да те изненадам с него. Сега, когато Ерик е тук, ще обсъдим всички детайли след вечеря.
Усмивката й беше скована и неискрена, виеше й се свят и й се гадеше толкова силно, че се уплаши да не постави себе си и другите в неудобно положение, като започне да повръща пред тях. Първоначалната шокираща изненада да види Ерик тук, в собствения й заден двор, беше заменена с женска суета. Чувстваше се неудобно от мократа си коса, разпиляна по раменете й. Цял ден не си беше поставяла грим, ябълковозеленият й бански беше плътно прилепнал към треперещото й тяло, от нея се стичаше вода.