Никога не й е било толкова трудно да се гримира. Ръката й трепереше и тя размаза грима си за мигли, наложи се да го почисти и да започне отново. Тъй като пръстите й нямаше да могат да се справят тази вечер със сложните шноли и гребени, тя реши да остави косата си свободно пусната върху раменете.
Знаеше, че в семейство Кирчоф има обичай да се обличат официално за вечеря. През почти двете години, които прекара тук, беше започнала да харесва тази традиция. Освен това Сет обичаше да я вижда в хубави дрехи.
Когато беше готова, облече Терън в морскосин комплект за игра с думите «Ахой, там!», апликирани с бели букви отпред. Докато разресваше гъстите му руси къдрици, тя отново преживя чудото на раждането му. Знаеше много преди гордото съобщение на доктор Питърс, че детето е момче. Видението й за него в началото на бременността й се оказа необяснимо точно. Каква жестока жертва би било никога да не познае радостта от любовта към Терън.
Ще почувства ли Ерик онази неповторима, уникална близост, която изпитваше тя всеки път, щом погледнеше Терън? Бащите имаха ли същото чувство на общност с децата си, както майките?
Смъкна Терън от подплатената маса за смяна на памперса му и го хвана за ръка.
— Готов ли си? — запита го тя, но въпросът беше фактически отправен към нея самата. Отговорът беше «не». Бе разкъсана между изгарящото я желание да се възползва от възможността още веднъж да го поглъща с жадните си очи и болката да го вижда така опасно близо до сина им. Но ако не побърза, Сет ще се зачуди какво я бави. Не искаше в никакъв случай да събуди подозренията му. Трябваше на всяка цена да остане с хладна и ясна глава по отношение на Ерик — Сет никога не трябваше да узнае за предишната им връзка. Той не трябваше да бъде нараняван. Помоли се в себе си да не забележи приликата между Терън и госта.
Слязоха по стъпалата ръка за ръка. Катлийн отвори стъклената врата, която водеше към вътрешния двор, и освободен от задържащата го ръка, Терън се втурна към мъжа, който седеше на кръглата, засенчена с чадър маса, с чаша питие в ръка.
Изненадан, Ерик се засмя и протегна ръка да разроши къдриците на главичката, притисната към коляното му.
— Ахой, капитан. Къде е…
Вдигна очи и видя Катлийн на прага. Господи, колко е красива, помисли Ерик и нетърпеливо преглътна буцата, заседнала внезапно в гърлото му. Беше мислил, че се е излекувал от страстта си към тази жена, че е способен да приеме всичко, което съдбата подхвърли върху житейската му пътека. Когато я видя обаче да излиза от този басейн днес следобед, сърцето му примря от радост, а умът му прокле боговете, които му бяха изиграли този ужасен номер.
Докато я гледаше днес в гръб, си беше помислил, че младата госпожа Кирчоф му изглежда странно позната. Косата й имаше излъчване, което бе усетил досега само веднъж в живота си. Когато се обърна, той видя толкова мечтаното лице. Опита се да се присмее на желанието, което мигновено пламна у него и потече по вените му като изгаряща треска със заплахата да го подпали отвътре навън, да го изгори и превърне на пепел. Времето се завъртя обратно, върна го в миналото, когато също я беше видял да излиза от водата, покрита с хиляди проблясващи капчици. Все още пазеше онази видеолента. Гледаше я само в най-тежките си дни — и това беше едновременно и удоволствие, и терзание. Днес тя не беше само образ, пленен от електронната му апаратура.
Успя някак да се сдържи да не се втурне край Кирчоф, да я сграбчи в ръцете си, да я целуне с устни, все още жадни за оня неин вкус… Но на пътя му беше мъжът в инвалидния стол. Мъжът, когото познаваше само от няколко седмици, но към когото беше започнал да се отнася с възхищение и уважение за куража му, почтеността му и проницателната съобразителност в сферата на бизнеса.
Сет Кирчоф често беше говорил за жена си, беше хвалил надареността и красотата й, но беше ли споменавал името й? Не, сигурно не — Ерик щеше веднага да реагира на това име. Но кой можеше да си помисли, че Катлийн, неговата Катлийн, ще стане съпруга на търговец от Сан Франциско?
Точно в този момент първият радостен пламък в душата му при вида й се превърна в горчива злоба. Разбира се. Беше избягала от обикновения, живеещ на заплата видеооператор при първата златна възможност да стане светска дама. Сигурно е била отвратена от себе си за това, че е допуснала ръцете му да я оскверняват. Ясно е, че се е стремяла към по-високо стъпало в социалната стълбица. Как ли се е чувствала при загубата на най-ценното й притежание? Това не е имало значение за Кирчоф, предположи Ерик — тя беше успяла да го хване в примките си и да го накара да се ожени за нея. Поздравления, госпожо Кирчоф. Вие сте много богата жена.