— Хейзъл, ти какво мислиш? — попита Сет.
В нейната част на масата царуваше зловещо мълчание.
По-възрастната жена се усмихна мило на Ерик и каза:
— Страхувам се, че не разбирам много от търговски реклами по телевизията. Ще запазя преценката си за изкуството на господин Гуджонсън, докато видим резултатите от работата му.
След тази неясна забележка им предложи да се преместят във всекидневната за кафето.
Ерик придружи Хейзъл до всекидневната — Катлийн вървеше до стола на Сет и държеше свободната му ръка. Веднага щом се разположиха, Джордж донесе голяма сребърна табла с порцеланов сервиз за кафе и я остави на масичката за сервиране на кафе. Алис го последва с Терън, обхванал с крачета широкия й ханш.
— Малкият принц е готов за лягане, но първо иска да целуне всички за лека нощ.
Катлийн забеляза израза на остро неодобрение в очите на Хейзъл, но Алис пусна малкия на пода и след като прие първата си целувка за лека нощ от майка си, детето незабавно се втурна на още нестабилните си крачета към Ерик. С естествена непринуденост, която изненада Катлийн, Ерик вдигна момчето на скута си. С присъщата си детска импулсивност Терън обви с пухкавите си ръчички врата на Ерик и го целуна звучно по устата. После се дръпна леко и потърка комично с носле лицето му. Мустаците на Ерик го погъделичкаха и това ново смешно нещо веднага привлече вниманието му. Пръстчетата му посегнаха към тях и ги задърпаха.
— Оох! Те не се отлепват, капитане — реагира весело Ерик, но остави Терън да си играе с тях. Смееше се и галеше момченцето по гърба с широката си длан, взираше се в очите му — очите, които бяха огледален образ на неговите собствени.
Катлийн с напрежение наблюдаваше промяната в лицето на Ерик. Отначало то изрази напрежение, после невяра — учудване — просветление. Сърцето й спря. Ерик вдигна очи над главата на Терън и тя потрепери под пронизващото им обвинение.
Терън се плъзна от скута му и се заклати към Хейзъл — тя прие целувката му с фалшива любвеобилност, която изпълни с отврата Катлийн.
— Не е ли чудесен, Ерик? Има ли по-голям късметлия от човек, който има син като Терън? — Терън слезе от скута на Сет и изтича още веднъж до Катлийн, която импулсивно коленичи до него и го притисна силно към себе си. Детето й разреши да покрие лицето му с бързи целувки, преди Алис да го поеме отново.
— Благодаря ти, Джордж. Аз ще сервирам кафето — каза спокойно Катлийн и Джордж и Алис излязоха да отнесат Терън в леглото му на горния етаж, преди да се върнат в кухнята, за да вечерят — още едно от правилата в голямата къща, което много я дразнеше. Защо да не могат да ядат всички заедно като едно голямо семейство, каквото всъщност бяха?
Сет с гордост изреждаше достойнствата на Терън и разказваше за лудориите му на Ерик, докато Катлийн разливаше кафето. Сервира първо на Хейзъл, която пиеше чисто кафе, без мляко. После подаде чаша на Ерик — пръстите й докоснаха за миг неговите и ток прониза сърцето й.
Разтреперана вътрешно, наля кафе за Сет и точно му го поднасяше, когато чу зад гърба си гласа на Ерик:
— Изглежда доста голям. На колко е години? Кога е роден?
В този миг треперещата ръка на Катлийн загуби контрол над чашката. Тя се изплъзна от чинийката в скута на Сет и го обля с вряло кафе.
Тринадесета глава
В първия момент Катлийн глупаво се втренчи в горещата течност, която бързо попи в панталоните на Сет. Но рефлексите й поеха контрола над положението и тя извика:
— О, Сет, скъпи, съжалявам.
Впусна се към подноса, грабна салфетка, върна се бързо при него и започна да попива горещото кафе в скута му, преди да успее да протестира.
— Катлийн — каза й той със смях. — Скъпа моя, не си създавай излишен труд. — Болезнени стонове излизаха между стиснатите й пребледнели устни. — Единственото хубаво нещо на парализата ми е, че е нужно нещо наистина болезнено, за да го усетя тук долу — подсети я той нежно, като взе салфетката от ръката й. — Върви си изпий кафето. Изглеждаш така, като че ли едно кафе ще ти дойде добре.
Върна се като автомат до канапето и се отпусна на него, без да направи опит да налее друго кафе. Не мислеше, че треперещите й ръце ще могат да се справят със задачата. Стисна ги в скута си и Сет трябваше да отиде с количката си до масичката с подноса и сам да се обслужи.
Засмя се леко, когато се върна на мястото си.
— Машините за сухо почистване ще изтеглят това петно, но ако не могат — ще си купя нов костюм от магазините на Кирчоф. Чувам, че есенните им колекции са страхотни.