Силното му бедро я притискаше към стената. Палците му се въртяха в хипнотизиращи кръгове над пулса й в двете й китки, докато отпусна юмруци. Покри дланите й със своите, като успя да вложи еротичност дори и в това просто докосване. Дъхът му изгаряше лицето й.
— Ще те изхвърля от себе си, ти, малка… разгонена… разгонена… — устните му жадно се притиснаха към нейните.
Отначало Катлийн издаваше гневни звуци дълбоко в гърлото си, но много скоро те се превърнаха във въздишки на екстаз. Ръцете му се спуснаха надолу по ръцете й до раменете й, плъзнаха се по гърба й, разтвориха ципа на блузата й. Отслабена от силата на целувката му, тя не можеше да се съпротивлява. А и не искаше.
Той смъкна надолу блузката й. Гърдите й се изляха в очакващите ги ръце. Той зарови лице в цепката между тях, вдиша опиянен от аромата й, устните и ръцете му се наслаждаваха на кадифената мекота на кожата й.
Ръцете й несъзнателно обгърнаха врата му, притеглиха главата му още по-плътно към тялото й и я задържаха там. Почувства ръцете му да обхващат стегнатите й бедра.
Напрегна се към нея и я подтикна с настоятелните си ръце. По-нагоре. По-близо. Той започна да се движи ритмично срещу нея. Отговори му със същото. Тялото му я галеше в най-интимната й част, подлудяваше я, възпламеняваше я…
Катлийн полетя към онова безумие на върховно удоволствие, което не беше забравила. Понесе се към него, преди да разбере какво става и да си възвърне контрола върху себе си. Бурята вътре в нея я обля. «Ерик, Ерик» — стенеше тя при всеки разтърсващ спазъм.
Когато свърши, притисна се отпуснато към него, в мъчителен опит да успокои дишането си. Неговото собствено дишане неравномерно пареше врата й. Пръстите й се вплитаха в косата му, която все още помнеше от онази тяхна единствена нощ. «Ерик» — прошепна тя с въздишка на изтощение, преситена от любов.
Той неочаквано я отхвърли от себе си към стената.
Устните, които я бяха дарили с такова удоволствие само преди минути, сега се извиха в цинична подигравка.
— Катлийн, ти току-що доказа, че съм прав — подигра я той. — Ти не си достойна да бъдеш майка на моя син.
Дни по-късно Катлийн все още не беше на себе си от случилото се. Дори не й се искаше да се опита да разбере защо Елиът упорито размахва фактури пред лицето й.
— Катлийн, обърни ми внимание. Попитах те дали си върнала тази поръчка. Сет е на телефона. Хейзъл — Елиът направи красноречива гримаса — е с него и с оплакването, че клиентите търсят нови поло — ризи в есенни цветове и не могат да намерят нито една.
Тя с мъка се осъзна, което й даде възможност най-сетне да схване думите на Елиът.
— Не са ли вече в магазина? Поръчах по дузина от този тип ризи във всяка разцветка и различни размери за всеки от трите магазина. Как така няма да има нито една от тях в склада?
— Не ми е ясно — отговори Елиът и прокара озадачено пръсти през грижливо поддържаната си коса. — Ще говориш ли със Сет? Никога не съм го чувал така разстроен.
Катлийн вдигна телефона и спокойно каза в слушалката:
— Здравей, Сет. Не разбирам проблема, но съм сигурна, че ще намеря разрешение.
— Катлийн, проблемът е, че нямаме нито един от най-основните ни артикули и вината за това е твоя. Искам да знам защо?
Катлийн никога не беше чувала такова раздразнение в гласа на Сет. При това то беше насочено към нея!
— Аз ли съм виновна?
— Да. Веднага се свързах с отдела за доставки. Стоката е получена от нас — от теб — на тринадесети юли. Ти си я отказала, поставила си инициалите си на документа за отказ и си ги върнала веднага. Как можа да направиш такова нещо?
— Не съм го направила аз! — извика тя. Елиът повдигна изразително вежди. Никога досега не беше чувал остри думи между Катлийн и съпруга й. Катлийн притисна треперещи пръсти към челото си. Защо, след като беше вече толкова разстроена, трябваше към всичко друго да се прибави и това? Опита се да бъде логична. — Сет, има някаква грешка. Изобщо не съм виждала тази стока. Никога не съм подписвала нищо с инициали или по друг начин.
— Катлийн, в момента държа в ръка много чисто копие на поръчката с ясните ти инициали върху нея — как ще обясниш това? Трябва да позная поне подписа на жена си, когато го видя! — Катлийн прехапа устни в усилие да сдържи желанието си да му изкрещи обратно. Усещаше очите на Елиът върху себе си, знаеше, че Хейзъл злорадства до Сет.
Хейзъл!
Започна да разбира. Беше ли способна тази жена да направи подобно нещо? Би ли жертвала печалбите на магазините само за да предизвика скандал между нея и Сет? До този момент Катлийн не беше допускала това, но, изглежда, беше я подценила.