— Какво има, Катлийн? По-сериозно е от Хейзъл Кирчоф, нали?
— Не разбирам какво искаш да кажеш — опита да се измъкне.
— Разбираш много добре. Ти си нервна и разсеяна. Нито умът ти, нито сърцето ти са тук. Какво има?
Бившият ми любовник и баща на детето ми се върна, за да ме тормози. Това ли трябваше да каже? Трябваше ли да каже на Елиът и на всички други какво става с нея? Ще й повярват ли? Усмихна се накриво. Елиът ще й повярва. От някои от разказите за любовните му приключения й бяха настръхвали косите. Нейният разказ нито ще го изненада, нито ще го шокира.
Но тя самата беше разтърсена до сърцевината на същността си от повторното появяване на Ерик в живота й. Случилото се онази нощ близо до басейна беше истинско безобразие. Не беше изненадана от опита му да прави любов с нея. Не, не любов. Секс. Освен това беше повече от ясно, че опитът му беше замислен като наказание. След като беше достатъчно голям мерзавец да прелъсти, макар и семеен, невинното създание, каквото беше преди две години, нищо чудно сега да иска да възстанови овехтялата вече любовна афера оттам, където я беше оставил — независимо от факта, че и тя беше вече семейна.
Не, Катлийн не беше изненадана от неговото поведение — изненадана беше от своите реакции. Защо не беше показала по-голяма неотстъпчивост? Вместо това с радост бе усетила тялото му. Беше се наслаждавала на вкуса на устните му и на главозамайващия аромат на одеколона му, примесен с неговия мирис на мъж. Умелото докосване на ръцете му я беше довело до…
Господи! Тя покри лице с ръцете си от срам при спомена за случилото се.
— Катлийн! Добре ли си? — запита Елиът разтревожено.
— Да, да, добре съм. Просто съм уморена. Ако можеш да поемеш нещата тук, ще отида в главния офис и после ще се прибера вкъщи. Искам да прекарам остатъка от деня с Терън.
Събра нещата си и излезе, но докато стигне административните офиси на магазините «Кирчоф», отново почувства пронизващия ужас, който изпита при последните думи на Ерик.
Той няма да предприеме нищо, за да я раздели от детето й, нали? Не беше чак толкова жесток. Освен това, дори и да се опита, никога не ще може да се наложи. Терън е неин. Ерик си имаше друга жена при зачеването на бебето. Винаги може да го обвини, че я е изоставил, ако се стигне дотам. Но всъщност той не я беше напуснал. Това беше направила тя.
Страхът от евентуално дело за настойничество върху детето заемаше второ място обаче пред ужаса от опустошителния удар, който Ерик ще нанесе на живота й, ако каже на Сет истината. Това ще унищожи съпруга й. Сет гледаше на Терън като на свой син. От деня, в който й беше предложил ръката си, той не беше споменал нито дума за бащата на Терън. Никога не казваше «детето ти»; за него бебето винаги беше «нашето дете» — още по време на бременността й. Никога не пропускаше да нарече Терън «синът ми». От всяка гледна точка — с изключение само на една — Терън принадлежеше на Сет.
През тези две години Катлийн беше изключително почтена спрямо Сет и никога не даде и най-малък повод за съмнение относно предаността й към Сет. Той често й беше предлагал да излиза, да се сприятелява по-свободно извън дома им, но тя беше отклонявала тези предложения — доволна беше да си стои вкъщи с него. Сет беше наистина забележителен човек. Вършеше огромна работа и отиваше на много по-голям брой места, отколкото някой можеше да очаква от него. Двамата разхождаха Терън в Голдън Гейт Парк. Ходеха до Жирардели за сладоледени соди. Ходеха на кино и на вечери. Разбира се, Джордж винаги ги придружаваше и поемаше върху себе си усложнените транспортни проблеми, но Сет беше направил всичко възможно да не допусне тя да се откаже от нещо, което обича да върши, заради него.
По-късно обаче започна да показва умора, която преди тя не бе забелязвала. Изглеждаше по-малко склонен да излиза и като че ли се чувстваше най-добре, когато седеше край басейна, докато тя плуваше; понякога просто си седяха там, отпиваха от питиетата и си говореха. И цветът на лицето му не изглеждаше добре. Беше попитала Джордж, но отговорите му бяха неясни и уклончиви. Реши да телефонира на лекаря му, но неговите дълги обяснения не й казаха нищо, въпреки че звучаха много професионално.
Тези притеснения за Сет не я напуснаха през последните няколко дни — всъщност от деня на ненавременното пристигане на Ерик в дома им. Офисите на Сет бяха празни. На една от вратите все пак имаше бележка, от която разбра, че двамата с Хейзъл са на обяд. Компютърът на Клеър беше покрит — и тя беше отишла на обяд.