— Сигурно — обади се Ерик.
Топлината в погледа му я изваждаше от равновесие, а и темата на разговора беше твърде неудобна за нея. Стана бързо и събори, без да иска, чашката на Терън с портокалов сок. За щастие тя беше затворена отгоре за предотвратяване на инциденти като този. Изправи я нервно и каза:
— Ще се върнем преди вечеря. Алис, имаш ли нужда от нещо?
— Не. Сет ще извърши по-голяма част от работата по приготвянето на вечерята днес — засмя се Алис.
— Много хубаво — каза разсеяно Катлийн. Наистина нямаше извинения да отлага повече излизането с Ерик. — Довиждане, Терън. — Наведе се и получи целувка с аромат на банан. — Мама ще те види довечера. Може би ще ти донесе и изненада.
— Бай бай — отговори й с щастлива усмивка детето, като размаха пухкави юмручета.
Всички се засмяха. За ужас на Катлийн, Ерик заобиколи масата и разроши ласкаво косата на Терън.
— Довиждане, капитане.
Катлийн каза със заекване довиждане на всички останали, целуна бързо Сет и двамата с Ерик излязоха от къщата и тръгнаха по пътеката, покрита с плоски камъни към очакващата ги спортна кола.
Обърна се към него с изненада.
— Корвет — каза той сухо. — Една жена, която някога познавах, ми каза, че ми отива да притежавам такава кола. — В очите му танцуваше само блед призрак на предишния му хумор.
Плъзна се в лъскавата сребриста кола с богат интериор в кафяво и го запита:
— Какво стана с твоя додж?
— Все още е при мен. Но тази кола е добра и необходима за професионалния ми имидж. Ще се довери ли някой на видеооператор, който се явява на бизнес срещи в очукан фургон с кихащ карбуратор?
Напуснаха алеята за коли с високи дървета от двете й страни и се вляха в главната пътна артерия.
— Мисля, че най-добре ще бъде да те отведа първо до дома ми, за да видиш какво представлява и с какво ще работим.
— Окей.
Кварталът, където се намираше жилището му, представляваше впечатляващ комплекс от къщи с градинки. Всяка една беше построена в различен архитектурен стил, но всички общо се сливаха в хармония. Комплексът беше добре поддържан и в центъра му имаше басейн за ползване само от собствениците на жилищата.
— Много е хубаво — каза тя.
— И така трябва да е предвид цените, които искат — отговори Ерик.
Отключи вратата и се отмести, за да й даде път. Влезе във фоайе със съвременна структура. Стъпките им глухо отекваха, когато минаваха през празните стаи. Ерик й обръщаше внимание на особеностите им с неволно понижен глас, както обикновено се говори в празни къщи.
Жилището му беше умело съчетание на стъкло и дърво. Едната стена на всекидневната му беше от червено дърво, а на срещуположната се намираше камина от камък между два прозореца, високи от пода до тавана. Кухнята имаше всички възможни вградени уреди и въпреки студения им блясък, ги посрещна с неуловим подканващ уют.
— На горния етаж има две спални с баня към всяка. В този момент смятам да не се занимавам с тях. Признавам си, че сега нямам и кой знае колко свободни пари за харчене. Не съм богат като съпруга ти — тонът му беше язвителен и тя сърдито се отдалечи от него, обхваната от съжаление, че не обмисли нещата по-добре, преди да се съгласи да дойде тук.
Намери се в голямата спалня на долния етаж, с широко легло, в което някой скоро беше спал — ако се съди по разхвърлените завивки. В стаята нямаше нищо друго.
— Изглежда доста аскетично засега — обади се Ерик зад нея.
Тя се отдалечи от леглото, като си даде вид, че оглежда широките прозорци без завеси. Истинската й цел обаче беше да увеличи разстоянието между себе си и непреодолимия му мъжки магнетизъм.
Катлийн огледа внимателно високия таван, плъзгащите се врати, които се отваряха към огромен гардероб, в който можеше да се влезе; той беше снабден с вградени чекмеджета. Усети присъствието му зад себе си и пристъпи през друг комплект плъзгащи се врати. Голямата баня на долния етаж беше разкошна. Имаше душ, отделен с прозрачна стъклена врата, два умивалника, биде и вана. Вниманието й беше привлечено от шишетата с лосион за бръснене, калъпа сапун със зеления мирис на гора, старомодното канче и четката за бръснене, както и гребена за мустаци. На месинговата закачалка висеше синя четка за зъби. Четката му за коса беше направена от черупка на костенурка. Всички предмети пред очите й бяха подчертано оригинални. Отклони бързо поглед от тях, въпреки че много й се искаше да ги докосне.