Ерик се наведе към нея, приближи устни до ухото й и прошепна:
— Близо до леглото си искам само една декоративна и функционална жена. Тя е със златистокестенява коса, която хвърля огнени отблясъци на слънчевата светлина. Очите й са зелени и искрящи и пленителни под тъмните мигли. И ако тя не иска да ме чува да говоря така, защо си е облякла копринена блуза и тесни кожени панталони, които прилепват към тялото й като ръкавица?
Отдръпна се на мястото си и Катлийн успя в последния момент да се сдържи, преди да се залюлее неволно към него. Беше като хипнотизирана от думите и галещия тон на гласа му. Очите му излъчваха желание, мустаците му потрепваха около обидената извивка на устните му. Той знаеше много добре, че беше нарушил равновесието й. Поиска да му отмъсти.
— Винаги съм искала да те попитам — имаш ли трапчинка под дясната страна на мустака си?
— Може би да, може би не. Защо не провериш сама? — предизвика я веднага той.
Не тя, а той я дразнеше и отново беше с една точка пред нея. Но какво от това? Играта си имаше своя собствена наслада.
— Може би… някой ден… — обеща тя тихо, вгледана в очите му.
— Ще живея в очакване на този ден.
След два часа колата му бавно се движеше нагоре по алеята пред имението Кирчоф. Отвори вратата откъм нейната страна и й помогна да слезе. Докато вървяха към къщата, тя все още не можеше да откъсне поглед от лицето му, но интуицията я накара да погледне към басейна. Сърцето й скочи в гърлото, тя се отблъсна от Ерик и се втурна с все сила. Смразяващият с ужаса си вик разкъса есенното спокойствие на късния следобед.
— Терън! Неее!
Петнадесета глава
Терън се клатеше на несигурните си крачета върху дъската за скачане в басейна. Стигна до края й, погледна към мамещата го долу вода, която обичаше толкова много, смехът му звънна щастливо над нея и телцето му полетя надолу.
Катлийн напрегна гърди да изкрещи отново, но устата й остана безмълвна. Паниката беше стегнала гърлото й и не пропускаше нито звук. Докато тичаше към басейна, видя русата му главичка да потъва в дълбоката вода под дъската за скачане.
Почти беше стигнала облицовката с червено дърво около басейна, когато край нея прогърмяха стъпките на Ерик, който едва не я събори на земята. Без нито миг колебание той скочи в басейна с главата надолу. На Катлийн й се стори, че го няма цяла вечност, но в действителност Ерик изплува след секунда на повърхността с Терън на ръце.
Детето плюеше вода и се опитваше да си поеме дъх, притиснато върху гърдите на Ерик, който доплува на гръб до стената на басейна и го подаде в разтрепераните ръце на майка му.
Катлийн чуваше собствените си ридания, без да разбира, че тези измъчени, жалостиви звуци са нейни.
— Терън, о, Терън — стенеше тя и притискаше малкото му телце към себе си. Момчето беше останало живо след един почти фатален инцидент, но сега, усетило напрежението и тревогата на майка си, се разплака отчаяно.
— Бебето ми, съкровището ми — припяваше Катлийн все още в шок от преживяния ужас. Пръстите й галеха лицето на детето, опипваха телцето му, като че ли искаше да се увери, че то е наистина здраво и читаво.
Ерик се измъкна от басейна и коленичи до тях с утешителни думи. От дрехите му обилно се оттичаше вода.
— Ерик… — Катлийн го погледна с все още разширени от ужас очи. — Видях го да потъва и си помислих… — Думите замряха в гърлото й, не можеше да ги изрече, прилоша й и се облегна безсилно на мокрото му рамо, но продължаваше да притиска дърпащия се Терън към гърдите си.
— Знам, Катлийн, знам. Умрях неколкократно в себе си през тези черни секунди — гласът му беше натежал от явните следи на преживяния емоционален стрес.
Когато всички се поуспокоиха малко и Терън вече весело шляпаше с ръчичка по мокрото коляно на Ерик, за да види отново и отново как от подгизналата тъкан на панталоните му излиза вода, Катлийн вдигна очи и видя Хейзъл. Къде бяха останалите? Сега, когато първоначалната паника беше преодоляна, осъзнатият вече ужас на инцидента я блъсна в лицето с пълна сила.
— Какво правеше Терън сам тук? — запита тя остро.
— И аз искам да знам това — обади се и Ерик. Той вдигна Терън и го притисна бащински към гърдите си.
Хейзъл се затича през поляната към басейна точно когато Алис и Джордж изкараха Сет във вътрешния двор.