— Какво се е случило? — извика Сет с разтревожен глас. Приближиха се почти едновременно към тримата до басейна и ги засипаха с въпреки.
Ерик вдигна нагоре ръце, за да въдвори ред, и Катлийн си спомни за онзи напрегнат ден, когато Джейми се отдели от другите деца, решил да поскита сам в гората. И тогава Ерик беше успял да успокои всички.
— Единственото, което знаем, е, че когато излязохме от колата, Терън беше върху дъската за скачане и падна във водата, но — за щастие — успях да го измъкна за секунди.
— Аз… не можах да направя нищо — започна да заеква Хейзъл. Всички едновременно се обърнаха и се вторачиха в нея. Катлийн никога не си беше представяла, че може някога да види сълзи в очите на тази жена, но сега те бяха там. — Играехме във вътрешния двор с малките му камиончета. Той… аз… разглеждах списание. Когато чух писъка на Катлийн, вдигнах глава и го видях до басейна. Той стигна дотам невероятно бързо. Аз… о, Сет! — Лицето й се сгърчи и тя го покри с ръце, като поклащаше глава, като че ли не можеше да повярва на собствената си небрежност.
— Хайде, хайде, всичко е минало — зауспокоява я Сет. — Терън е в безопасност. Но ти трябва да го наблюдаваш по-отблизо, Хейзъл. Знаеш колко е любопитен.
Хейзъл застена зад дланите си, но вниманието на всички беше насочено отново към Терън, който се беше възстановил напълно от уплахата си.
Катлийн не изпускаше Хейзъл от очи. Всички си отдъхнаха с облекчение след злощастния случай, завършил така добре, и се смееха от сърце на вадите, които правеха Ерик и Терън. Решиха двамата да отидат директно в пералното помещение до кухнята, където Алис щеше да им донесе сухи дрехи за преобличане. Преди Джордж да го върне в къщата след другите, Сет успокоително стисна ръката на сестра си. Терън все още беше в безопасната прегръдка на Ерик. Катлийн остана в сянката на храстите, които растяха около вътрешния двор.
Решила, че е сама, Хейзъл изправи рамене, отхвърли унизителната поза, която беше възприела, и злобно прокълна. Обърна се бързо, за да си прибере нещата от масата. Канеше се да тръгне след другите към къщата, когато видя Катлийн пред себе си и гневния пламък в очите й. Хейзъл пое остро дъх, ръцете й замряха във въздуха.
— Катлийн, ти ме учудваш. Защо не беше тук да се грижиш за сина си?
Катлийн направи две стъпки напред и сега само няколко сантиметра деляха двете жени.
— И ти ме учудваш, Хейзъл. Мислиш ли, че можеш да извършиш убийство и да минеш между капките?
Хейзъл инстинктивно отстъпи назад, стресната от заплахата в очите на младата жена.
— Не разбирам за какво говориш — гласът й не прозвуча достатъчно убедително, независимо от усилията й.
— Знаеш съвсем точно за какво говоря. Какъв театър само изигра заради тях — посочи другите, които вече влизаха в кухнята. — Но аз мисля, че сълзите ти се дължаха на провала на плана ти, а не на болка от проявена небрежност. Ти си знаела достатъчно добре къде е Терън. Какво удобно нещастие за теб, ако се беше удавил, нали?
Протегна ръка и с неочаквана сила стисна китката на Хейзъл в безмилостна хватка.
— Ако се случи нещо на сина ми и ти се окажеш някъде наоколо, макар и не съвсем на мястото на инцидента, ще те разоблича пред Сет. Достатъчно ли съм ясна, Хейзъл? Ще му отворя очите по отношение на теб. И той ще ми повярва. Той те обича, но обичта му към мен е по-силна. Помисли добре, преди да се опиташ да си играеш отново с живота на Терън. Можеш да загубиш всичко.
Хейзъл освободи с рязко движение ръката си и грубо се изсмя в лицето на Катлийн.
— Нима си въобразяваш, че се страхувам от теб?
— Страхуваш се — каза студено Катлийн. — Иначе нямаше да посмееш да подлагаш на опасност живота на едно бебе. Ти си безсърдечна егоистка, злобна жена, а сега доказваш, че си и страхливка. Ако искаш да се бориш с някого, бори се с мен. Но те предупреждавам, че това ще бъде една напълно безсмислена битка — аз не искам нищо от това, което ти принадлежи. Искам само да ни оставиш — Сет, Терън и мен — на мира. Ние не заплашваме сигурността ти.
— Не искам евтина малка курва като теб в къщата си, в живота си! — лицето на Хейзъл се покри с петна, изкриви се от злоба и омраза. — Ще докажа на брат си истинската ти същност, дори и това да е последното нещо, което да имам възможност да направя! — Тялото й беше опънато като тетива на лък и Катлийн си помисли, че ще изпадне в истеричен припадък.
— Не забравяй какво ти казах и внимавай с какъв залог играеш — с тези думи Катлийн заобиколи Хейзъл и я остави сама с безсилната й ярост.
Когато влезе в ярко осветената кухня, на лицето й бе изписано измамно спокойствие. Отвътре трепереше — както от ужасяващия инцидент, така и от сблъсъка с Хейзъл, която очевидно не беше напълно нормална. Кой би използвал безпомощно дете като залог в смъртоносна лична игра? Отчаяна жена със садистични наклонности. Но защо? Какво още няма Хейзъл Кирчоф, за да го иска с такава страст?