Катлийн се насили да се усмихне, когато се обърна към Сет.
— Катлийн, къде беше? — без да изчака отговора й, той продължи: — Ерик каза, че сте извършили голяма работа днес и сте направили доста сполучливи покупки. Много е доволен от твоя избор.
Катлийн погледна Ерик, който я наблюдаваше с напрегнат, тревожен поглед.
— Вкусът му е близък до моя, така че задачата ми беше много лесна.
Забеляза, че Ерик е в дрехи на Сет, които му бяха малко тесни.
— Къде е Терън? — в гласа й отново звънна тревога.
— В леглото си на горния етаж за малък отдих преди вечеря — обади се Алис. — Той е добре завит.
— Защо не се качиш горе и не направиш същото? — предложи Сет, взе ръката й и целуна нежно всеки пръст. — Току-що имаше мъчително преживяване. Вземи си вана, отпусни се малко. Има време до вечеря. Решихме да сварим омари, вместо да приготвяме бифтеци.
— Чудесно — Катлийн се наведе, за да докосне леко с устни неговите. — Ще ме извините ли? — Засмя се. — Струва ми се, че тук вече са се събрали достатъчно готвачи.
Джордж поставяше тесто за сладкиши върху фолио. Ерик беше получил задача да направи салатата. Сет отговаряше за омарите, а Алис надзираваше тази кипяща активност в кухнята си с професионалното око на главен готвач.
— Видя ли? — подразни я Сет. — Няма нужда от теб. Върви си почини.
Изкачи уморено стъпалата — вече не беше пред очите на другите, можеше да си разреши да се поотпусне. Влезе на пръсти в стаята на Терън и се наведе над креватчето му. Прекара леко пръсти над кръглите му бузки и се усмихна на мократа му брадичка. Гърлото й болезнено се сви и тя потрепери от ужас, щом си представи какво можеше да се случи.
Остана дълго във ваната. Изпи чашата бяло вино, която Сет беше настоял да вземе със себе си. Когато излезе от потъналата в пара баня, краката й бяха като гумени. Отпусна се между чаршафите на леглото си, прегърна възглавницата си по навик и скоро заспа. Събуди я лек тъп звук, който идваше от стаята на Терън, и майчиният й инстинкт реагира веднага. Не беше облякла нищо, когато излезе от банята. Сега навлече бързо бял пеньоар и все още връзваше колана на кръста си, когато отвори със замах свързващата врата между нейната спалня и тази на сина й.
До креватчето на Терън стоеше Ерик. Катлийн се отпусна с облекчение на рамката на вратата.
— Какво има? — запита той бързо, като видя напрегнатото й лице.
— Нищо, аз…
— Бях изпратен тук да те извикам за вечеря. Когато отворих вратата, спеше толкова дълбоко, че реших да събудя първо капитана — усмихна й се и сърцето й се разтопи от нежност — той изглеждаше така трогателен, надвесен над детското креватче, вгледан в сина си.
Дебелият килим заглуши стъпките от босите й крака, когато прекоси стаята, за да застане до него. Така трябваше да бъде през изминалите две години. Трябваше да се наслаждават заедно на първите години от живота на сина им — Ерик бе лишен от това преживяване. Дали някога би могла да компенсира загубите му? Бяха се разделили заради нейната собствена грешка на неопитна и незряла жена.
— Дължа ти извинение, Ерик.
— Какво искаш да кажеш? — говореше тихо, за да не събуди все още спящото дете.
— Ако не бях толкова несигурна в себе си, никога не бих допуснала грешката, която ни раздели. Беше така глупаво да правя прибързани изводи и да се втурвам в бяг — погледна го и срещна мекия блясък на очите му — нещо толкова рядко за него. — Каквото и да се беше случило между нас — продължи тя с прегракнал глас, — бях длъжна да те уведомя за сина ти. Съжалявам.
Наведе глава, но ръката му обгърна леко брадичката й и я повдигна нагоре.
— Твърде късно е за самоизтезания, Катлийн. И аз не съм бил светец през тези две години. Вършил съм неща, за които не искам никой да научи. Бях сърдит, наранен, дълбоко разочарован. Исках целият свят да чувства същата омраза, която изпитвах аз. Съжалявам за някои от решенията си също като теб, но няма връщане назад. Хайде да се опитаме да забравим грешките от миналото.
Погледна към бебето. Погали пухкавата ръчичка и юмруче — ръката му изглеждаше много тъмна на фона на светлата нежна кожа на детето.
— Свършила си прекрасна работа, Катлийн. Той е чудесно момче.
— Прав си — като че ли притеглена от невидима сила, тя се приближи до него и хвана свободната му ръка. Той леко я стисна.