— Болеше ли много… когато… когато го раждаше?
Катлийн му се усмихна нежно. Мъжете направо се вдетиняват, когато стане въпрос за раждане.
— Не много. Беше голямо бебе, но аз имах много добър гинеколог. Иска ми се… — гласът й заглъхна — желанието й беше почти абсурдно…
— Какво? — подтикна я той ласкаво и я притегли към себе си.
— Исках да кажа, че ми се иска да се срещнеш с него — имам предвид лекаря. Беше много внимателен към мен. Той трябваше да направи аборта, ако не се бях отказала.
Ръката му още по-силно стисна нейната.
— Господи! Сигурно си минала през истински ад.
Катлийн облегна глава на силната му ръка.
— Това е още едно от онези неща, които е по-добре да забравим — Терън засмука устнички в съня си и те се разсмяха. — Дори не съм ти благодарила, Ерик, че му спаси живота днес.
— Наистина ли мислиш, че трябва да ми благодариш за това? — Катлийн можа само да поклати безмълвно глава. Топеше се в искрящата топлина на сините му очи. — И аз не съм ти благодарил за това, че си му дала живот. — Приближи се и се наведе над нея. — Благодаря ти за сина си, Катлийн. — Докосна леко бузата й с устни. — Кърми ли го?
Погледна гърдите й — тънката тъкан над лявата й гръд потрепваше от ударите на сърцето й.
— Да — отговори му тя тихо.
Пръстът му се плъзна бавно от основата на гърлото й към най-горната видима извивка на гърдите й.
— Възможно ли е да ревнувам собствения си син за това, че те е познавал така интимно, когато аз дори не знаех къде се намираш?
Катлийн следеше като омагьосана устата му, движенията на устните му, коприната на мустаците му, намека за тази невидима трапчинка под тях, проблясването на зъбите му.
— Сега съм тук — прошепна тя.
Вдигна с молба очи към нейните и прочете ясно изразената покана в тях. С преднамерено бавни движения той дръпна колана й и двете страни на пеньоара й се разтвориха. Ръцете му се плъзнаха, погалиха гладкия атлаз на корема й и погледът му свободно заскита по тялото й без извинение или срам, очите му поглъщаха плътта й, изгаряха я с огъня на желанието в тях.
Ръцете му се придвижиха бавно нагоре, за да обгърнат гърдите й и да ги повдигнат към устните му. Дари всяка една с похвалата, която той чувстваше, че заслужават за отхранването на детето му.
Катлийн се залюля нестабилно, когато той се отдалечи леко от нея, за да я обхване по-пълно с погледа си. Ръцете му погалиха корема й.
— Не са останали никакви следи от бременността — прошепна той. — Нищо, което да наруши съвършенството. Майчинството те е разхубавило още повече.
Ръцете му се насладиха на пълнотата на бедрата й, преди да я повдигнат и притеглят по-близо.
Целувката им беше страстна и дълга.
Отдръпна се леко встрани, като постави ръце на бузите му. Вдигна устни към неговите — те предизвикваха, измъчваха и обещаваха.
— Мама.
Само това чуруликащо гласче можеше да ги накара да се отдръпнат един от друг. Втренчиха се замаяно в Терън, който подскачаше нагоре-надолу в креватчето си. Катлийн бързо загърна пеньоара си.
— Терън, кога се събуди? — гласът й трепереше. Детето се смееше и размахваше ръчички.
— Ерик! — Катлийн покри пламналото си лице с внезапно изстинали ръце. — Трябва да му благодарим, че се събуди толкова навреме. Всички ще се чудят… Не трябва да допускаме това да се случи отново.
Тя едва не изневери на съпруга си под собствения му покрив! Господи! Обля я силно чувство на вина и тя увеличи разстоянието между себе си и Ерик. Очите й горяха от срам, когато срещна неговите.
— Ерик, ние сме в дома на Сет и аз съм негова съпруга.
Ерик я погледна отрезвен.
— Трябваше да ми напомниш за това по-рано. И аз не искам да мамя Сет, но когато съм близо до теб, забравям и най-почтените си намерения. Това е нещо, което не мога да променя, Катлийн.
Тя се върна в спалнята и бързо се облече. Проклинаше несръчността на треперещите си пръсти и се питаше дали някой ще забележи наситената червенина на бузите й или подпухналите й нацелувани устни…
Присъедини се към Ерик и Терън на горната площадка на стълбите, както бяха решили.
— Не изглеждай така виновна, Катлийн — прошепна й Ерик с ъгълчето на устата си. — Нищо не се е случило. Вярвай ми, аз съм много по-болезнено наясно къде сме и коя си ти, отколкото всеки друг.
Изглеждаше толкова измъчен, че Катлийн не можа да не се засмее.
— Малка садистка — изръмжа той. Повдигна Терън на раменете си и детето се хвана с пухкавите си пръстчета за косата му — болезненият вик на Ерик беше посрещнат с радостен писък.