— Сет — смъмри го тя, — престани, моля те! Не искам да стоя дълго далеч от семейството си. — И без да обръща внимание на любопитните погледи на другите пътници, коленичи до инвалидния му стол и го целуна за довиждане.
— Обичам те, Катлийн — прошепна той, когато тя се отдръпна от него. Устата му изглеждаше много красива, когато се усмихваше по този начин. Щедрият обичлив дух, така характерен за него, все още надзърташе от дълбочините на тъмните му очи, въпреки че сега те изглеждаха измъчени и уморени.
— И аз те обичам — каза тя искрено.
Катлийн обожаваше Ню Йорк. Този град като че ли й даваше част от енергията и виталността си при всяко нейно посещение. Никога не би могла да живее в тези бетонови грамади, но очакваше с нетърпение петте пътувания, които правеше на година за закупуване на стока.
Беше посрещната най-сърдечно в град, който не е известен с гостоприемството си. Модните къщи, с които търгуваше, се стараеха да задоволят всичките й капризи. Магазините «Кирчоф» бяха отлични и надеждни бизнес партньори. На всяка изложба на мостри към нея се отнасяха като към царска особа.
Но всички знаеха, че зад външната й мекота и женственост се криеше остър ум и твърд характер на добър бизнесмен и никой не се опитваше да хитрува с нея.
— Господин Джилбърт, радвам се, че ви виждам — каза тя на президента на компанията, който я поздрави лично, когато двамата с Елиът влязоха в пълната с хора изложбена зала. Той беше поласкан от приятелското й отношение, но веднага трябваше да научи, че тя не е човек, с когото може да допуска небрежност.
— Вие изпратихте моята поръчка две седмици по-късно от поръчката на магазините «Манинс» — продължи тя все още с обезоръжаваща усмивка. — Ако това се случи още веднъж, ще ви върна стоката, без да платя нито цент. Ясно ли е?
Очите й хвърляха зелени пламъци почти като цвета на физиономията на господин Джилбърт. Той се впусна в многословни обяснения.
— Не мога да разбера, госпожо Кирчоф, какво…
— Сега ще ни покажете ли вашите пролетни модели или не? — прекъсна го студено Катлийн.
— Да, разбира се. Незабавно. Само ми разрешете да… — И той се втурна да търси най-обиграния и най-убедителния от хората си.
Елиът беше наистина безценен за нея при тези пътувания. Всяка вечер, когато прехвърляха направените поръчки, като следяха отпуснатите за закупуване средства и инвентарния списък от магазините в Сан Франциско, изключителната му памет не преставаше да я смайва.
— Тези муселинови ризи с жабо, които купихме от Валентино, ще се съчетаят добре с панталоните на Ани Клайн. В какви размери поръчахме тези панталони? Шест, осем и десет. По три от всеки размер за всеки магазин — разсъждаваше той на глас. — Защо да не разширим поръчката и да не обхванем целия диапазон размери от четвърти до дванадесети? Ще поръчаме размер дванадесети само в черен цвят и ще поръчаме по още три за всеки магазин в другите цветове. Изключвам синия цвят. Отвратителен е. Смятам, че може да съчетаем този панталон с различни блузи — много е вероятно клиентката да пожелае да купи два. Какво ще кажеш?
Всяка нощ Катлийн се оттегляше в стаята си, а Елиът се отдаваше на нощен живот — отиваше в места, за които тя не искаше да знае, с хора, които не искаше да познава, а сутрин се явяваше пред очите й още махмурлия от кой знае какво, за което тя също не искаше да знае. Но след три чаши силно черно кафе и половин пакет цигари той идваше на себе си и беше готов да атакува отново Седмо Авеню.
Магазините «Кирчоф» имаха много добра репутация и затова те бяха посрещани навсякъде добре и забавлявани разточително.
Един ден имаха интересно преживяване с напрегнат производител на блузи — от непроницаемите им изражения му беше станало ясно, че е на път да загуби изгодна сделка и той се впусна да обсипва с похвали стоката си.
Загубил търпение, Елиът стана от масата, върху която лежеше непопълнен формуляр за поръчка, и най-нахално грабна блузата от ръцете му.
— Знаеш ли какво не е в ред с тази блуза? — обърна се той към Катлийн, като игнорира напълно объркания производител.
— Фльонгата — каза тя без колебание.
— Точно! Гадната фльонга. Без нея блузата е чудесна — обърна се към производителя. — Ще поръчаме шест дузини в различни цветове и размери, ако ни ги ушиете без тази фльонга. В противен случай няма смисъл да говорим.
— Аз… — започна да заеква той.
— И променете ръкава — продължи Елиът заповеднически. — Това е прекрасна блуза за костюм, но ако клиентките не могат да вмъкнат този силно набран ръкав в ръкава на жакета, няма да купят блузата. Харесвам грациозния стил, но махнете половината от плата, който сте вложили в този ръкав.