Двамата със Сет се срещнаха на паркинга към магазина. Бяха тръгнали към долната част на града в различни коли, за да бъдат самостоятелни и да не се налага да се изчакват — не знаеха кога всеки от тях ще свърши работата си. Сет искаше да следи поставянето на коледната украса.
Той се придвижи със стола си по асфалта заедно с Катлийн. Беше се облякла подходящо за работата, която й предстоеше — в стари, избелели дънки и карирана памучна блуза с навити нагоре ръкави. Косата й беше събрана отзад в опашка.
— Това ли е най-новата мода в Сан Франциско? — подразни я Сет.
— Как позна? — отговори му тя шеговито. — Сет, облякох се така за удобство: ще разопаковам кутии и ще прекарвам дрехи през машината за парно гладене.
— Радвам се, че реши да направиш това днес. Утре магазините ще бъдат заредени с нова стока. От този момент до Коледа ще се подлудим от работа — очите му светнаха ентусиазирано.
— Сет Кирчоф! Как можеш да бъдеш толкова алчен? При това Коледа дори не е твой празник.
— Но раздавам подаръци и за нашия еврейски празник, нали?
Джордж помогна на Сет да влезе през сервизния вход на магазина, където се бяха събрали работници с коледни украси — чакаха инструкциите на Сет и аранжора на витрини. Всички веднага започнаха работа.
— Хей, това ми харесва — възкликна Сет зад гърба на Катлийн няколко часа по-късно: в този момент тя поставяше на закачалка жълт костюм от приятна мека материя.
— Запази един за себе си.
— Вече го направих — обяви тя дяволито. — И на мен ми хареса.
— Ето, виждаш ли? Две умни глави винаги действат еднакво.
Телефонът на бюрото й иззвъня и тя протегна ръка, за да вдигне слушалката.
— Ало?
— Катлийн?
Сърцето й подскочи лудешки в гърдите, когато разпозна дълбокия тембър на гласа на Ерик. От сцената между Сет и него пред баскетболния кош почти не го беше виждала. Като по чудо — но най-вероятно заради реномето на магазините «Кирчоф» — исканите мостри пристигнаха навреме. Ерик беше много зает с подготовката на пътуването, което щеше да бъде през следващата седмица.
— Здравей, Ерик! — каза тя с небрежен приятелски тон. — Откъде разбра къде да ни намериш?
— Обадих се у вас и Алис ми каза, че днес работите. Имам номера на телефона на офиса ти.
«Откъде ли го е взел?» — запита се тя. Гласът му отново я привлече.
— Току-що се прибрах вкъщи. Вашият подарък ме чакаше на предната веранда. Истински късмет е, че никой не е посегнал на него. Исках да ви благодаря.
— Получил е тъкания гоблен и ни благодари — обясни Катлийн на Сет. А в телефонната слушалка каза: — Поръчах го онзи ден, когато пазарувахме заедно. Много го хареса тогава, спомняш ли си? Аз… ние — побърза да се поправи тя — искахме да имаш нещо от нас за новия си дом.
— Той ще изглежда чудесно, ако мога да си спомня как се закача. Кой край е отгоре?
— Какво казва? — обади се Сет.
— Казва, че не може да разбере как да го закачи — продължи в слушалката: — Не си ли спомняш? Бежовата част е най-отгоре…
— Защо не прескочиш до него да му покажеш на място? — прекъсна я Сет.
— Какво? — възкликна Катлийн.
— Не съм казал нищо — обади се Ерик.
— Не ти, Ерик — каза тя смутено в слушалката. — Не мога — обърна се към Сет.
— Не можеш какво? — запита Ерик.
— О, за бога! — извика Катлийн. — Вие двамата ще ме побъркате!
— Дай ми телефона — каза Сет и взе слушалката от ръката й. — Ерик, какво става? Харесваш ли гоблена? Катлийн ми го описа. Тя го харесва и аз вярвам на вкуса й — Катлийн дъвчеше долната си устна, докато Сет слушаше отговора на Ерик. Не й харесваше насоката, която вземаше разговорът. — Мисля, че по-добре ще бъде Катлийн да прескочи за малко и да ти помогне да го закачиш. — Последва тишина и Катлийн затаи дъх. Ерик вероятно ще откаже — сигурно си има други планове за днес. — О, тя няма да има нищо против. Тя вече си е свършила работата тук. Аз ще поостана още малко, докато всички украшения се поставят на място. Изпращам я веднага. — Засмя се. — А, между другото, едва ли ще я познаеш. Днес изглежда като ученичка.
Остави слушалката на място и се обърна към изпадналата в смут Катлийн, която посрещна следващите му думи с трепета на подсъдим, който изслушва присъдата на съдебните заседатели.
— Каза, че ще ти бъде много благодарен, ако му помогнеш. Тръгвай, чака те. Ще се видим вкъщи по-късно.