С груби, треперещи пръсти отвори, почти изкърти вратата на къщичката. Надникна вътре с едно око. Посрещна го онова, което очакваше — безжизнен полумрак. Тук вече не живееше никой!
Обърна се. Вратата към сервизния отсек беше отворена. Над шлюза за отпадъци светеше червена светлина — външният люк беше отворен.
Космонавта постоя край шлюза. Бавно затвори външния люк. Разсмя се. И изведнъж избухна:
— Ах, малкият негодник! Мислех, че ще бъдем заедно! А той… той се нуждаел само от материали! И поне да се беше сбогувал!
Яростта му секна също тъй бързо, както беше пламнала. Уморен, прегърбен, той се върна в кабината и едва сега забеляза най-важното.
В пулта беше изрязана малка кръгла дупка!
Координатният регулатор светеше зелено!
Дълго седя безсилен в креслото. Не мислеше, че сега може да се върне на Земята. Не мислеше дори за благодарност. В главата му пулсираше само една идея: срещнали се двама корабокрушенци… и никога вече няма да се срещнат.
Зверчето летеше със своя нов кораб. Беше изморено — твърде много работа му се наложи да свърши в тази последна нощ. И сега му предстоеше още. Но не се тревожеше. Докато ремонтираше пулта, бе открило координатите на планетата, от която идва онзи смешен и симпатичен великан.
Все някой ден щеше да му се обади.