— Имате пълно право, капитане — каза Том, който беше станал вече съвсем сериозен и бе леко пребледнял. — Понявга несъмнено вината отчасти трябва да се търси и у офицерите, които прекаляват със злоупотребата на властта си. Но аз знам, че на борда на един такъв плавателен съд трябва да има безпрекословно подчинение, също като на военен кораб, ако не искаме и екипажът, и корабът да загинат. Обаче самозабравилите се офицери като вашия предишен първи харпунист, капитан Роджърс, понякога си мислят, че могат да правят със своите подчинени каквото си искат, да вършат всякакъв произвол, та нали никой не бива да им се противопоставя! А в такъв случай те злоупотребяват с дадената им власт също тъй във вреда на кораба, както му вреди и подчиненият, решил с бягство да се отърве от тиранията им, дето му е станала досадна, неприятна или пък непоносима.
— Мистър Уилямс беше един от най-способните офицери, каквито изобщо може да има, и отличен китоловец.
— Капитан Роджърс, не искам да го обвинявам, за да защитя себе си — отвърна благо Том. — Както знаете много добре, младите хора често са лекомислени, а по онова време аз бях все още съвсем млад и неопитен момък. Сега съм по-разумен и по този въпрос мисля иначе, по-разумно.
— Приятно ми е да го чуя — отвърна капитанът, — още повече че и сега все още не е съвсем късно да се поправи стореното.
— Най-малкото с дървата — каза усмихнат Том, — за да ви облекча топенето на маста. Изглежда, вече сте натоварили доста голямо количество на борда.
— Бива си го — каза капитанът все още сдържано, а после се върна на предишната тема. — Същото се случи и този път с хората и макар че на борда има великолепни и спокойни офицери, голяма част от екипажа тайно и противозаконно напусна кораба, като ни постави в извънредно мъчително и трудно положение. Сред тези хора бяха дори двамата дърводелци и първият бъчвар.
— Хмм, наистина неприятно.
— Ето защо се радвам толкоз повече — продължи спокойно капитанът, — че случайността отново ни събра в най-подходящото време. Просто не бихте могли да изберете по-удобен за нас момент за завръщането си на борда.
— Само с тази разлика — каза Том, който почувствува как сърцето му замира, понеже започна да подозира накъде биеше капитанът с думите си, — че съм дошъл на борда не за да плавам отново, а само да ви продам дървата си.
— Почти ми е все едно с каква цел сте дошли — отвърна капитанът с лека усмивка, която не вещаеше нищо добро. — Впрочем аз ще забравя случилото се и от бъдещия ни улов няма да ви приспадам изгубените работни дни отпреди. Те се покриват отчасти от вашия тогавашен дял.
— От бъдещия ни улов ли, капитане? — обади се Том, който полагаше големи усилия да остане спокоен. — Не ми се вярва някога отново да се заловя с лов на китове. Оттогава натрупах доста годинки и освен това взех за жена една дъщеря на този остров. Ей там под онези палми е моята родина, там живее семейството ми и дори да исках, нямам право да го изоставям.
— Семейство ли? Ха! — рече капитанът. — Да не би аз да нямам у дома си семейство? Но съдбата на моряка му налага да не вижда семейството си с години. Но после пък, когато отново се прибере у дома си, му харесва толкоз повече.
— Може и така да е, но схващанията ни по този въпрос са различни — прекъсна набързо Том разговора, който започна да му става много неприятен. — А сега, капитане, искам да ви помоля да наредите какви и колко дърва ще вземете, а ето тук — добави той, усмихвайки се — и аз донесох: някои дреболии, изработени от жена ми — офицерите ще вземат може би по нещичко за семействата си. А ето тази кошничка, капитан Роджърс, ви моля да приемете като спомен от мен.
Капитанът се поколеба дали да я вземе, но все пак след малко я постави до себе си на руда нас и каза:
— По-късно ще пресметнем всичко общо… А колко дърва имате?
— Шест клафтера.
— Ами цената?
— Имам поръчение да ги разменя срещу други стоки.
— Добре. Мистър Хоубарт — обърна се сега капитанът към офицера, който се приближи, — ако тези дърва бяха на борда ми, щяха наистина да са ни добре дошли, обаче нямаме толкова време да ги пренесем всичките. Вземете вашата лодка и лодката на втория харпунист и идете на брега. Нека лодките натоварят толкова дърва, колкото могат да носят. После ще определим количеството и ще заплатим цената, която пожелае мистър Бъртън.
— В такъв случай предпочитам да се върна с лодките — заговори спокойно Том, — щом взимате толкоз малко дърва, искам да ви избера най-сухите.
— И мистър Хоубарт може да свърши тази работа!
Лодките мигновено бяха спуснати във водата, определените екипажи наскачаха в тях и само първият харпунист все още се колебаеше. Той пристъпи близо до капитана и тихо каза: