— Бих предпочел шотландецът да дойде с мен… не разбирам езика на тези хора.
— Вижте там как сам ще се оправите! — отвърна му капитанът също тъй тихо. — Шотландецът остава на борда. Съобщете това на третия харпунист, мистър Елджърс.
Харпунистът нищо не отговори, но изненаданият му поглед неволно се плъзна към шотландеца, а Том веднага го забеляза и разбра. Мисълта за опасността, на която се беше изложил сам, и то тъй неочаквано, като с нож прониза нещастника. Но капитанът не биваше да рискува да използва сила срещу него след толкова години. Ами ако все пак го стореше? Та кой ли щеше да му попречи тук, в открито море, имаше ли кой да се застъпи за един беззащитен човек?
Погледът му подозрително обходи палубата, но той внимаваше много да не покаже ни най-малък страх. Не можа да му убегне от вниманието, че преди да слезе в лодката, първият харпунист набързо размени няколко думи с третия харпунист. Сега вече Том разбра, че е пленник, но какво можеше да направи? Бягство с кануто бе немислимо. Преди малко бе видял колко по-бързи бяха моряците с тежко натоварената с плодове китоловна лодка. А леката празна лодка би ги догонила, преди да се отдалечат и на две корабни дължини. Да го освободят със сила? От тази страна на острова имаше само още три канута, а какво ли биха могли да направят невъоръжените островитяни срещу екипажа на един китоловен кораб даже и ако проявяха желание да се бият заради него? Оставаше една-единствена възможност — да накара туземците да задържат като заложници екипажите на двете лодки или поне офицерите и да ги пуснат едва след неговото освобождаване. Но в такъв случай кануто незабавно трябваше да се върне на брега.
Капитанът също бе разговарял с третия харпунист край кормилото и в този момент се отправи надолу към каютата си, оставяйки някогашния беглец привидно да върши каквото си иска. Ала Том знаеше твърде добре каква строга дисциплина цари на един китоловен кораб и особено с каква светкавична бързина се изпълняват гръмогласните заповеди, дадени на лодките. Наистина, че като единствена възможност за спасение оставаше да се пленят офицерите на брега и той реши да изпълни този план колкото може по-бързо.
Пушейки цигара, без ни най-малко да подозира каква опасност заплашваше съпруга на сестра му, Алои стоеше облегнат на фалшборда и с особено внимание оглеждаше изкусно преплетения във всички посоки такелаж на кораба, който несъмнено най-силно привличаше интереса му. Том се приближи до него и с приглушен и сподавен от страх глас му каза:
— Алои, белите мъже искат да задържат Томо на борда.
— Ати! — възкликна смаяният Алои.
— Тихо! Никой не бива да разбере за какво разговаряме. Щом ти наредя, веднага тръгваш с кануто си към брега с най-голямата възможна бързина. Там незабавно ще плените онзи мъж, който тази сутрин доведе моряците. Ще го откарате вън вътрешността на острова и няма да го пуснете, докато не стъпя на брега и не бъда между вас.
— Матио! — каза младежът, чиито очи заблестяха при това тъй примамливо поръчение. — Сега ли да тръгна?
Том хвърли един поглед към задната палуба. Третият харпунист се беше надвесил над борда и изглежда, изобщо не му обръщаше внимание. Дали подозренията му бяха неоснователни? Обаче Том не се залъгва дълго с тази надежда, добре познаваше хората си. Отново се обърна към Алои:
— Ще отида ей при онзи човек и ще го заговоря. Когато той не гледа вече насам, ще отблъснете кануто и бавничко ще започнете да гребете към брега. Но едва когато достигнете входа между рифовете, ще напрегнете всички сили и ще полетите напред, защото тогава ще имате такава преднина, че няма да могат да ви догонят.
— Ами не е ли по-добре веднага да тръгнеш с нас? Никои не те задържа — каза учудено островитянинът.
— В момента никой не ме задържа, но вече е дадена заповед да не напускам кораба. Единствената възможност да се спася е ти да успееш да се добереш до брега.
Островитянинът не продума повече, а Том бавно му обърна гръб и се отправи към задната палуба, където харпунистът все още споеше облегнат на фалшборда.
— Сър, имахте ли късмет по време на последното си плаване? — завърза Том разговор с него. — Сигурно корабът крие в трюма си доста хубав товар, понеже гази твърде дълбоко.
— Горе-долу можем да сме доволни — отвърна му харпунистът, извръщайки се към него. — На борда имаме вече над три хиляди бурета мас и няколко тона китови зъби. Ако поне донейде продължава така, през следващия сезон ще можем да напълним всичко. И крайно време е — добави той навъсено, — почти три години се скитаме из океана.