След Шпицберген идва Североизточната земя, която е най-малко позната. Остров Едже има един залив на югозапад. Земята на крал Карл е най на изток и най-малко изследвана. После идват островите Баренц, островът на принц Карл, остров Хопе и Седемте острова.
На този архипелаг, който принадлежи на Русия, не живее никакво човешко същество, но затова пък има много елени, бели мечки и тюлени.
Тук зимата трае десет месеца. Непрекъснато валят снегове. Тежки и гъсти мъгли забулват винаги планините, а по брега се образуват грамадни ледени блокове.
Дори и през летните месеци растителността е много оскъдна. Тук има само лишеи и някои видове мъхове.
„Торпа“, след като видя Южния нос, бързаше да стигне в Айсфиорд, преди ледовете да го затворят.
Томсен бе наредил да се опънат всички платна, само и само да се ускори максимално ходът.
Сега и без помощта на далекогледа Южният нос се виждаше. Той приличаше на грамадно ледено копие, зад което се издигаха високи планини. Върховете им бяха забулени от мъгла, а по-надолу се отразяваха блясъците на широки ледници, които непрекъснато произвеждаха айсберги.
Капитанът наблюдаваше внимателно носа с далекогледа си, като че ли търсеше някакво указание за корабите на Фойн.
Изведнъж той трепна и свали далекогледа.
— Какво има, господин Томсен? — запита Оскар.
— Открих знак — отвърна китоловецът с развълнуван глас.
— Какъв знак?
— Да, професоре, не се лъжа. Погледнете там долу, там, където има малка могила от ледове, малко по на запад.
Оскар грабна живо далекогледа и го насочи в указаната посока.
— Какво виждате? — запита капитанът.
— Една мачта с два флага, но… тези флагове нямат цветовете на Швеция или на Норвегия.
— Това няма значение. В общата суматоха при едно корабокрушение кой ще има време да подбира цветовете! Корабокрушенците са намерили набързо едно английско и едно американско знаме и са ги закачили.
— Разбира се, много вероятно е — съгласи се Оскар.
— Пригответе голямата лодка — отново даде заповед капитанът.
Моряците, които също бяха забелязали двата флага, сега побързаха да свалят лодката в морето.
„Торпа“ се намираше само на половин миля от Южния нос и не можеше да се приближи повече поради ледените блокове. При една заповед на капитана платната бяха свити.
— Искате ли да ме придружите, професоре? — запита Томсен.
— Да, капитане.
Въоръжиха се с пушки, защото не беше никак разумно да нехаят при положение, че може би брегът бе обитаван от бели мечки, и слязоха в голямата лодка, придружени от шестима моряци и един кърмчия. Между ледовете се откриваше тесен проход, в който навлезе лодката, и не след дълго се озова при скалите, които заобикаляха брега.
Двата флага, обтегнати на тел на върха на една скала, се намираха само на десетина крачки. Томсен и професорът слязоха на брега и хвърлиха дълъг, изпитателен поглед наоколо си. Нямаше никакъв друг признак на живот.
Само морски птици кръжаха над ледовете.
Китоловецът и неговият придружител побързаха да се отправят към антената. Тя беше от здрава корабна тел. На височината на човешки бой върху нея бяха изрязани някакви думи като че ли с острие на нож.
Томсен се понадигна малко и успя да прочете написаното на английски и на норвежки. То гласеше: „Разкопайте тука.“
— Очаквах това — каза капитанът загрижен.
— Смятате ли, че това е от корабокрушенците на „Торнеа“ и „Гьотеборг“? — запита Оскар.
— Сега ще узнаем това, професоре — отвърна Томсен.
Той разчупи леда и започна да копае, като хвърляше наляво и надясно парчетата лед. Издълба една дупка, дълбока около тридесет сантиметра, и изведнъж лопатата му удари в нещо твърдо, което издаде металически звук.
— Ето, тук има нещо — каза китоловецът.
Той разшири дупката и измъкна една кутия като тези, в които нареждат рибата. С един удар на ножа си разсече капака и измъкна една малко овлажнена хартия, сгъната на четири, изписана с доста едър почерк. Зачете жадно:
„Да се предаде на господин В. Фойн, собственик на заводите във Вадзо“
И по-надолу:
„Група 2 е съвсем загубена в ледовете на Южния нос. През нощта на 1 август 1875 година «Торнеа» се сблъска с един айсберг, а на 15 август «Гьотеборг» се разби в крайбрежните скали на Южния нос.
Капитан Диксън умря. Събрах останалите живи хора, които са двадесет и двама моряци и седем китоловци. Със спасените лодки се опитвам да достигна до Айсфиорд. Ще имаме храна до края на септември, но ни липсват дрехи и гориво и аз предвиждам гибел за всички, ако не бъдем спасени преди зимата. Погрижете се за нужното или ни смятайте за загинали.