Томсен им раздаде храната, която моряците му донесоха.
— Необходимо е да напуснем час по-скоро Айсфиорд, защото по всяка вероятност ледовете ще отвлекат кораба ни „Торпа“ — предупреди той тревожно.
От няколко греди, изтръгнати от покрива на колибата, направиха носилки за тези от моряците, които скорбутът бе докарал до състояние да не могат да се помръднат, после всички слязоха, без да съжаляват за окаяната колиба, която за малко да се превърне в тяхна гробница.
Не след дълго се присъединиха към първата група моряци и побързаха към изхода на Айсфиорд.
Ледовете бяха неспокойни. Бързото спадане на температурата бе увеличило обема им и сега те се пукаха със зловещи гърмежи.
Томсен, чието безпокойство растеше, подканяше спътниците си да побързат.
— По-бързо, по-бързо — повтаряше той. — Всяка минута закъснение може да се окаже фатална.
Когато наближиха брега, чуха топовни гърмежи.
— Това е оръдието на „Торпа“ — извикаха моряците от същия кораб.
— Да — каза Томсен. — Дават ни знак да ускорим завръщането си. Професоре, капитан Янсен, последвайте ме. А вие, останалите, дайте крачка, вървете по-бързо!
Тримата мъже изпревариха групата. Оръдието продължаваше да изпраща сигнали на всеки пет минути.
„Торпа“ беше застрашена, грозеше я опасност и екипажът викаше на борда капитана си. Може би ледовете бяха започнали да се движат и сега щяха да повлекат и кораба.
След четвърт час бягане Томсен и двамата му спътници стигнаха до брега, където бяха оставили лодките.
В същото време една китоловна лодка с шест моряци се приближи до брега.
— Какво има? — запита Томсен.
— Капитане — каза кърмчията, — вятърът тласка ваке на юг и морето става страшно. Ако не побързате, не ще можем да стигнем до кораба.
Томсен погледна морето, но снегът и мъглата не му позволяваха да види „Торпа“. Само големият блок блестеше на около три мили от брега.
— Ще успеем да бъдем на борда, преди да се е отдалечил много — каза той. — Хората ни и корабокрушенците идват след нас. Да предупредим наблюдателя, че пристигаме.
Той напълни пушката и гръмна три пъти в небето. Това бе уговореният знак за завръщането на експедицията.
Последваха три поредни гърмежа в отговор.
— Всичко е наред — каза Томсен, — ще ни чакат на края на леда.
В същото време моряците и корабокрушенците пристигнаха.
Спуснаха във водата двете лодки, настаниха се в тях и в китоловната лодка и потеглиха.
Морето ги посрещна развълнувано и неспокойно и трите лодки трябваше да полагат неимоверни усилия, за да се държат близо една до друга.
Най-после достигнаха ледовете на ваке, където ги чакаха неколцина моряци от „Торпа“.
— На борда, капитане! Идвайте! — нетърпеливо го призова един от тях. — Ледовете се пукат и застрашават всеки момент да ни смачкат.
— Вече не ме е страх от ледовете — отвърна Томсен, обзет от радостни предчувствия. — Задачата ми завърши дотук благополучно. Вече не се страхувам от нищо. Щастието е с нас.
— Да, благодарение на смелостта и умението ви — вметна капитан Янсен. — Господин Томсен, позволете ми най-сетне да ви благодаря от името на всички спасени от вас моряци, които вие изтръгнахте от ноктите на сигурната смърт.
— Прегръдката е достатъчно красноречива, приятелю. Ние, хората на морето, сме сурови, не обичаме да показваме чувствата си. Благодарностите са излишни.
И двамата мъже се прегърнаха по мъжки, а моряците извикаха:
— Да живее капитан Томсен!
— Мълчете, момчета, и на кораба! — каза китоловецът, като се мъчеше да прикрие вълнението си. — Всички изпълнихме дълга си. Толкова!
Лодките бяха изтеглени на брега и многобройният екипаж започна пренасянето на болните и тегленето на лодките.
Басейнът бе започнал да замръзва, но ледът бе разчупен с лопати и лодките благополучно стигнаха до кораба.
Когато корабокрушенците от „Торнеа“ и „Гьотеборг“ се озоваха между своите стари другари, дадоха истински израз на голямата си радост, че са спасени. Тези сурови, брадати мъже плачеха и се смееха, прегръщаха се и като че ли им се струваше невероятно това, че са все още живи.
Най-сетне радостта им стихна, заведоха корабокрушенците да се нахранят и да си починат, а Томсен, капитан Янсен, Оскар и наблюдателят се събраха да обсъдят положението.
„Торпа“, запасена с храна и въглища, можете да остане тук и цяла зима. Но, разбира се, много по-добре щеше да бъде, ако се освободете от този ужасен леден обръч, който заплашваше всеки миг да я смачка. Прислонени в някой залив или фиорд, те биха прекарали едно скучно, но не и така опасно зимуване.