Отидоха да огледат внимателно ледовете, за да потърсят някое не толкова заледено място, където с помощта на динамита и железните куки да могат да си отворят път.
Обиколиха няколко места, но напразно. Ледът беше толкова дебел, че не можеха да го пробият с дългите копия. Тези ледове предвещаваха никога да не излязат живи от тях.
Отидоха и при изхода на канала, който бе запушен от айсбергите, но трябваше да се убедят, че и там нищо не може да се направи.
— Всичко е безполезно — каза Томсен. — Ние сме затворници и не ще можем да излезем оттук, освен ако този леден блок не се удари в някой айсфелд или не се разтопи, но за последното ще трябва доста да почакаме.
— Наистина — отвърна Янсен. — Всеки опит да се отвори път на „Торпа“ ще бъде безсмислен.
— Значи ще бъдем принудени да зимуваме тук? — запита Оскар.
— Да, професоре, за съжаление — му отвърна китоловецът.
— Струва ми се, че блокът слиза на юг…
— Течението и ветровете го тласкат към Острова на мечките.
— И за шест часа се отдалечихме от Айсфиорд на цели четири мили! — прибави наблюдателят.
— Има ли течение покрай западните брегове на Шпицберген? — запита Оскар.
— Да, господине — каза Янсен. — Забелязах го и миналата година, когато идвахме на лов.
— Определена ли е посоката му?
— Да, професоре. Отправено е на югозапад и почти съм сигурен, че то мие западните брегове на Норвегия.
— Много добре — каза Томсен. — Ако нашето ваке не бъде спряно или разчупено от други блокове, ще стигнем до бреговете на Норвегия. Наистина ще бъде едно много бавно завръщане, но все пак е за предпочитане пред зимуването в Шпицберген.
— Само дано ледовете не разрушат кораба ни — каза Янсен. — Аз никога не им се доверявам.
— Ще се опитаме да държим свободен басейна, додето можем. В същото време ще трябва да вземем и необходимите мерки за зимуването, защото предвиждам, че нашият затвор ще бъде дълъг, а големите студове не ще закъснеят. Тази година лятото беше продължително, което означава, че зимата ще бъде много люта.
— Започва да става все по-студено — забеляза Оскар. — В дванадесет часа термометърът спадна с десет градуса.
— Хайде на кораба, господа — покани ги Томсен. — Преди басейнът да се заледи, корабът трябва да бъде подготвен да устоява на натиска.
Върнаха се на „Торпа“, докато снегът, който за малко бе спрял, не бе завалял с нова сила.
Предупредени, че ще трябва да вземат необходимите мерки за зимуването, моряците заработиха трескаво под заповедите на двамата капитани и наблюдателя.
Най-напред започнаха построяването на един склад на най-високото място на ледения блок, което бе необходима предвидливост — в случай, че корабът бъде смачкан, да имат запасна храна. На върха на една височина, на около двеста крачки от басейна, бе издигната голяма колиба от ледени блокове, скрепени със скоби, и толкова широка, че в случай на нужда да приюти целия екипаж.
Вътре натрупаха провизии, достатъчни за повече от два месеца, завивки, платна, каменни въглища, една печка, пушки и двете най-големи лодки.
Наоколо издигнаха стени от сняг и лед, за да запазят склада от бурите и виелиците.
След това се заеха с подреждането на кораба. Закрепиха го здраво за единия бряг — да не би ветровете да го разбият в ледовете. Кръстосаха отдолу няколко здрави греди, така че, когато ледовете се доближават, да повдигат кораба, а не да го смачкат.
Свалиха платната и част от мачтите, но не всички, та в случай на нужда, ако се отвори проход, да могат бързо да излязат.
На мостика бе направен покрив от дъски, покрити с накатранена хартия, така че отдолу се образува широка, уютна зала, запазена от студовете и ветровете. Голямата зала бе грижливо измита и приспособена за спалня.
Най-сетне бяха поставени и печките по местата им. Върху всяка сложиха големи съдове от ламарина за стопяване на сняг — вода, която щеше да служи за пиене и миене.
Накрая върху мостика бяха пръснати пясък и пепел, за да не се заледява и да попива влагата — най-големият враг на моряците, причинител на тежки заболявания.
На 12 октомври всички приготовления бяха привършени и смелият екипаж на „Торпа“ беше готов да посрещне лютия студ на страховитата полярна зима.
Глава X
ОТВЛЕЧЕНИ НА ЮГ
Ваке, тласкано от вятъра и от течението, продължаваше да се отдалечава от Шпицберген, като мъкнеше със себе си „Торпа“. Корабът не можеше повече да се освободи от неговата ледена прегръдка.
Времето продължаваше да бъде много лошо и студът ставаше все по-непоносим. Постоянни мъгли забулваха небето.