Грамадни водни маси идваха от север и влачеха айсберги, но ваке дори не се поклащаше и напредваше въпреки бурите на Арктика. Неговите краища, доста масивни, разрушаваха всичко по пътя си: айсберги, пакс, стримс, всичко отстъпваше пред този леден блок.
Нямаше никаква надежда, че ще се отвори. Напротив, увеличаваше се все повече и повече, тъй като към него се присъединяваха нови блокове. Обиколката му бе вече към седем-осем мили и студът спомагаше за постоянното му увеличение.
На три пъти термометърът показваше минус 20, а веднъж и минус 28 градуса. Това налагаше печките да горят непрекъснато.
Екипажът на „Торпа“ и на двата потънали кораба бе свикнал с този полярен студ. Единственото нещо, от което можеха да се оплачат, беше липсата на прясно месо, но при този свиреп вятър не беше никак разумно да излизат на ледовете, за да ловят птици, които тук изобилстваха.
На 14 октомври облаците внезапно се разкъсаха и за първи път след толкова бурни дни слънцето се показа и огря със слабите си лъчи измъчените моряци.
Но северният вятър не преставаше да духа и температурата все повече спадаше.
Томсен, Янсен и Оскар използваха това проясняване, за да посетят ваке, а моряците се заловиха да се запасят с птиче месо.
На обяд видяха, че леденият блок се е отдалечил от Шпицберген на седемнадесет мили.
— Много добро слизане — забеляза Томсен. — Ако продължава все така, след няколко месеца ще се озовем на двеста-триста мили от бреговете на Норвегия. Да се надяваме, че най-после ваке ще започне да се разтопява.
— Освен ако не срещне големи блокове при Острова на мечките — забеляза Оскар.
— Мисля, че ще минем доста далече от този остров, професоре.
— Смятате ли, че ваке няма да бъде спряно?
— Така ми се струва. Широко е и ще може да си отвори път и през най-големите ледени прегради.
— И аз така мисля — допълни Янсен. — Нашето ваке е с доста внушителна маса, навсякъде ще може да си отвори път. Има само една опасност: да смени пътя си и да се спре при Острова на мечките.
— О, ако можехме да опънем платна и да ускорим хода му! — извика Оскар.
— Идеята е добра, професоре — засмя се Томсен. — Но за нещастие ще са необходими хиляди квадратни метра платна и стотици мачти, а ние нямаме нито едното, нито другото. Елате още веднъж да прегледаме леда, господа!
Дълго разглеждаха леда, но и този път трябваше да се простят с надеждата да открият някоя пукнатина.
Когато се върнаха на кораба, пред очите им се представи едно зрелище, което не е никак рядко в пустините, но затова пък около полюса не се среща много често. Това беше великолепен мираж, резултат от отражението на лъчите.
„Торпа“, която се намираше по средата на басейна, бе отразена върху ледовете, които плаваха срещу ледения блок, и поради странната оптическа измама беше с три мачти, а не с две и с разпънати платна.
Отначало се появи само един кораб, после два, три, четири, много, но изглеждаха толкова призрачни, като че ли плаваха в сребриста мъгла.
Видението трая четвърт час, после изведнъж изчезна, както се бе появило, защото слънцето бе скрито зад един облак.
На следния ден времето се промени. Вместо очакваното слънце падна отново гъста мъгла и полярният вятър задуха с все сила. Към четири часа следобед басейнът за четвърти път се заледи и моряците се измориха доста, докато се преборят да запазят една малка ивица незалепена вода около кораба.
През нощта леденият блок за първи път почувства натиска на ледовете и всички усетиха този трус.
На 15 октомври, също през нощта, той отново се почувства. Но не представляваше опасност за „Торпа“. Корабът едва се повдигна от гредите.
Едната стена на склада се разпукна, но студът скоро я спои.
Вечерта на 16 октомври небето се изчисти от мъглата и затворниците можаха да наблюдават от ледения блок едно много красиво северно сияние, първото за тази зима.
Изведнъж северният хоризонт, който дотогава беше съвсем тъмен, се освети от някаква силна светлина, идваща на дълги ивици, които постепенно образуваха сияеща корона. След това от центъра на короната заискриха разноцветни светлини, които трептяха по всички посоки. Това бяха златисти лъчи, снопове от синя светлина, червени пламъци. Цялото небе се разгоря в огромен пожар. Като че ли целият полюс гореше и изпращаше пламъците си високо-високо.
Айсбергите бяха превърнати в искрящи рубини, плаващи в кървавочервеното море, докато върховете на планините на Шпицберген, които все още се забелязваха, се багреха ту в синьо, ту в червено, ту в жълто.