— И все пак, професоре, човекът е този смел ловец.
— Много ли сте избили досега?
— Доста. Когато срещнем кашалоти, ние ги предпочитаме пред същинските китове, защото от тях се изкарват около сто тона мас, което означава двадесет и пет хиляди лири, тъй като тази мас се продава по двеста и петдесет лири тонът. Прибавете към това и спермацета, тоест бялата блестяща мас, която се изважда от главата и кухините на костите им и се заплаща много добре, защото се използва за приготвянето на фини свещи и сапун.
— Има ли много от тази мас?
— Около три хиляди килограма.
— Ами сивият кехлибар?
— Не във всички животни се намира, професоре. Веднъж намерих в едно животно къс, който тежеше десет килограма.
— Кажете ми, господин Томсен, къде точно се намира този сив кехлибар?
— В храносмилателния тракт на животното. Обикновено той представлява три-четири обикновени топки. А те се плащат добре, бих казал — много добре.
— И аз така мисля.
— Бих искал да знам как се образува скъпоценната материя в тези животни.
— Не знаете ли?
— Не, професоре.
— Тогава ще ви кажа, драги капитане. Този кехлибар не е нищо друго освен непреработена храна, която от дългото стоене в червата се сбива, просмуква се от чревните сокове и претърпява известни промени.
— Я гледай, а пък каква приятна миризма има!… О, хиляди проклятия! Животните се отправят на юг! Кой ли ще бъде щастливият китоловец, който ще ги срещне?… Ако не бях затворен сред тези ледове, досега вече някое да е паднало под куката ми.
— Една опасност по-малко, капитане.
— Имате право. Тези гиганти са много по-опасни от китовете. Когато са ранени, те не бягат, ами се нахвърлят върху лодките, а понякога и върху корабите.
— Дори и върху корабите?
— Да, много често. Спомням си, че…
— Че какво? — запита Оскар, защото не чуваше вече гласа на капитана.
Като не получи отговор, той се обърна към другаря си и го видя наведен през борда на кораба. Челото му бе свъсено, гледаше мрачно към Острова на мечките, който сега се виждаше ясно и без далекоглед.
— Какво ви е, господин Томсен? — запита Оскар.
— Скоро ще се блъснем!
И без да прибави нищо друго, той изтича на мостика и извика:
— Всички по местата си!
Наистина леденият блок щеше да се блъсне в ледовете, натрупани пред Острова на мечките.
Течението го влачеше нататък и вятърът, който духаше все по-силно, помагаше на скоростта на течението. Предполагаше се ударът да бъде много силен.
Капитан Янсен и всички моряци се бяха качили на палубата, за да бъдат готови за всеки случай. Двамата капитани се посъветваха какво да направят, за да се избегне нещастието.
— Можем да направим само едно нещо — каза Томсен.
— Да, да разчупим леда около „Торпа“ — каза Янсен.
— Тогава да не губим време.
Тридесет моряци, въоръжени с ледотрошачки, копия и търнокопи, слязоха бързо от кораба и започнаха трескава работа. Томсен и Янсен от наблюдателницата следяха работата им и приближаването на ваке до ледовете, готови всеки миг да повикат момчетата на кораба.
Леденият блок беше на около миля от преградата на айсбергите и се отправяше към западния бряг на Острова на мечките. Ако държеше все това направление, може би щеше да успее да премине преградата и да се плъзне по брега на острова, без да се блъсне в него.
Към обяд леденият блок беше на десетина мили от острова и само на двеста крачки от айсберга.
Изглежда, че тук течението беше по-бързо, защото разстоянието започна да намалява по-бързо. След около десетина минути се очакваше сблъскването.
— На кораба! — изкомандва Томсен на моряците, които все още бяха долу на леда.
Те побързаха да изпълнят заповедта.
За половин час бяха направили много нещо: корабът бе освободен от ледовете и сега плаваше в един малък басейн с обиколка около триста метра.
— Спуснете платната! — заповяда Томсен. — Всичко е готово!
Платната бяха спуснати.
„Торпа“ беше готова всеки момент да отплава.
И изведнъж стана сблъскването.
Челото на ледения блок се бе ударило в айсберга. Като че ли силно земетресение беше разтърсило ледовете. Високите пирамиди и остриетата на ледения блок се разчупиха и паднаха с трясък. Ледът в басейна се разпукна така, като че под него бе поставена мина.
Изглеждаше, че големият блок ще се разпадне на огромни ледени отломъци, но това не стана. Отчупиха се само челните ледове, централната маса остана незасегната. Тук-там се появиха пукнатини, но те веднага се запълниха.
„Торпа“ бе разклатена здраво, но веднага след това вятърът я върна в средата на големия басейн.