Томсен и Янсен следяха със свито сърце страшните гърчове на ледения блок. Когато разбраха, че и този път не ще могат да се измъкнат от ледения обръч, гневен вик се изтръгна от гърдите им.
— Но от какво е направено това ваке? — възкликна Томсен с яд.
— По-здраво е, отколкото си го представяхме — каза Янсен, като нервно подърпваше брадата си. — По всяка вероятност не ще можем скоро да го напуснем. Но ако можа да устои на ударите на ледовете, то не би могло в никакъв случай да устои на топлите течения.
— Разбира се, ако не се залепи за бреговете на Острова на мечките.
— Щом се залепи за бреговете на Острова, ще го отлепя от тия ледове с мини, Янсен. На кораба има достатъчно динамит.
— Отклоняваме ли се?
— Да, плаваме към открито море.
— Но ние пак ще се блъснем!
— Да, там долу има Други ледове.
— Кой знае дали тези непрестанни удари няма да го отслабят най-после.
В това време ваке продължаваше да слиза на юг, като се приближаваше все повече към Острова на мечките.
Нови удари последваха върху челото му, но централната маса си стоеше непокътната и не се отваряше, за да даде път на „Торпа“.
Към два часа „Торпа“ беше вече близо до острова, но напредваше много бавно и нямаше никаква надежда да се удари силно.
Към три часа се удари. Челните ледове се отчупиха, но нищо повече не се случи.
Леденият блок се завъртя леко и като че ли за да се намести по-добре, се долепи до крайбрежните ледове и остана неподвижен.
Томсен погледна Янсен.
— Какво ще кажете?
— Че ако някоя буря не ни измести от тука, ще бъдем принудени да прекараме зимата като затворници. И все пак по-добре е това да бъде на Острова на мечките, отколкото на Шпицберген. Сега бреговете на Норвегия не са много далече.
— Наистина, Янсен — отговори китоловецът. — Но надявам се, че това няма да е спиране за дълго и че след кратка почивка ще поемем пътя на юг. Небето на север се затъмни и бурята нямаше да закъснее да размърда тези ледове.
Глава XII
НАТИСКЪТ НА ЛЕДОВЕТЕ
Бурята се приближаваше, но още не беше се разразила. Гъсти облаци се трупаха по посока на Шпицберген, готови да се надвесят над океана при първото подухване на полярния вятър.
Но три дни бяха изминали, а леденият блок все още стоеше залепен за Острова на мечките.
Екипажът не загуби времето си напразно. Всяка сутрин ловците отиваха на острова и стреляха по птици, тюлени и моржове, които тук изобилстваха.
Така всеки ден на борда имаше прясно месо.
Сутринта на четвъртия ден, тоест на 25 октомври, притиснат от ледените блокове, които го заобикаляха, леденият кръг започна да се пука и кората на басейна, която отново се беше образувала, се разтвори. Големи блокове обградиха кораба.
Следобед бурята се разрази.
Като че ли ледени гиганти воюваха помежду си. „Торпа“ се люлееше, привеждаше се под натиска на ледовете.
Целият екипаж се намираше на палубата, но той беше безсилен да се бори с този всемогъщ неприятел, който бе способен всеки миг да потопи кораба.
Всеки бе нарамил торба с най необходимите вещи, храна и пушка, готов да отскочи до склада, ако корабът започне да потъва.
Томсен и Янсен наблюдаваха тревожно конвулсиите на ваке.
В това време наблюдателят, подпомогнат от дванадесетина моряци, се мъчеше да стегне брасите1 на кораба.
Натискът на ледовете продължи няколко часа, след което постепенно спря.
— Има ли някаква повреда? — запита Томсен наблюдателя.
— Не, капитане. „Торпа“ излезе победител и в това опасно изпитание.
— Страхувам се обаче, че складът е повреден — каза Янсен, приближавайки се към тях. — На тази страна ледовете се издигаха на голяма височина.
— Преди да падне мъглата, ще отидем да видим — отвърна му Томсен. — Ще бъде страшно, ако провизиите ни изчезнат.
— Ще отида аз, капитане — каза наблюдателят.
Той грабна един железен прът със заострен край и без да повика някого за помощ, изскочи от колибата.
Разгледа най-напред страните на кораба да не би да са пострадали и тръгна към брега.
Леденият блок не пукаше вече, но морето беше все така неспокойно — знак, който вещаеше скорошна буря.
— Страхувам се, че отново ще прекараме тревожна нощ — прошепна старият ловец.
Когато стигна при склада, той видя, че само едната стена беше засегната, и то толкова малко, че можеше лесно да се поправи.
Забелязал, че зад склада се открива широк канал, той тръгна към него, за да види до къде отива, но едва бе изминал и стотина крачки и някаква бяла маса се стовари върху му.
Извика ужасен. В бялата маса той различи могъщото тяло на бялата полярна мечка.