— Но как дойдохте до това заключение? — запита Фойн учуден.
— Много просто, господине. Цялата горна част беше все още напръскана с кал. Ако „Гьотеборг“ беше разрушен от сблъсък с някой голям айсберг, тези отломъци нямаше да бъдат толкова кални.
— Наистина, имате право — отвърна Фойн и се замисли. — Господин Томсен, по време на вашите пътувания имахте ли случаи на страшни морски бури?
— Да, претърпяхме тежки бури. Спомням си големите вълни, които връхлитаха от Шпицберген, и страха, че там морето е разбунтувано.
— Мислите ли, че моите два кораба са се загубили?
— Кога обикновено се завръщат?
— Към средата на август.
— Винаги ли?
— Винаги, господин Томсен.
— Лош знак е това, щом тези два кораба все още не са тука. За „Гьотеборг“ вече знаем, че няма да се завърне, но за „Торнеа“?… Господин Фойн, мога ли да ви дам един съвет?
— Кажете.
— Ако искате да спасите хората, въоръжете един от вашите най-добри кораби и го изпратете до Шпицберген, но веднага, без да губите време. Може да достигне до островите, преди големите ледове да са блокирали бреговете там.
— Наистина, но кой би се осмелил да замине на север в началото на септември? На Шпицберген вече е започнала зимата.
— Кой ли?… — каза капитанът китоловец, като гладеше брадата си и гледаше Фойн право в очите. — Аз приключих моята работа, закарах кораба си в Хамерфест, за да го подготвя за следващото пътуване. Продадох уловените китове, затова сега съм съвсем свободен. Не ме е страх от студа, нито ще ми е неприятно да прекарам зимата на Шпицберген. Казаха ми, че там има много елени и тюлени, затова си мисля, че наравно с услугата, ако ми разрешите да я сторя за вас, ще задоволя и собствените си интереси. Какво ще кажете за предложението ми, господин Фойн?
Глава II
НА БОРДА НА „ТОРПА“
Господин Фойн не очакваше такова предложение. Той знаеше много добре, че тази експедиция, в началото на зимата, можеше да струва живота на смелия мъж. Протегна десница и каза развълнуван:
— Благодаря ви, господин Томсен.
— За какво? — запита китоловецът. — Ще ви направя само една малка услуга. Всъщност ще си свърша и моята работа.
— Вие сте един много смел мъж.
— Аз съм само човек на морето, такъв, какъвто бяхте и вие.
— Но мислите ли за големите опасности, с които ви предстои да се справите?
— О, не се тревожете. Аз съм стар приятел па ледовете.
— Но ако ви блокират?
— Знам, и ще прекарам зимата на Шпицберген заедно с вашите нещастни моряци. Ще имам достатъчно време, за да напълня кораба си с тюленова мас.
— Ще ви дам най-добрия си кораб и всичко, което наловите, ще бъде за вас. Освен това ще ви дам заплата, двойно по-голяма от тази, която давам на моите капитани.
— Оставете това, господин Фойн. Ще се задоволя само с улова си и много ще се радвам, ако мога да доведа вашите моряци.
— Кажете ми, господин Томсен, познавате ли добре Шпицберген?
— Да, бил съм там вече два пъти.
— Мислите ли, че ще можете да презимувате на тези острови?
— Предполагам, че ледовете не ще ми позволят да се завърна, но вие не се безпокойте. Зимувал съм вече на остров Ян Маен, както и на Острова на мечките.
— Колко човека ще ви трябват?
— Ще ми стигнат двадесет и пет или тридесет души.
— Ще ви дам и четирима китоловци. Може да срещнете китове, а това ще увеличи улова ви.
— Не бих се отказал от тях — засмя се Томсен.
— Тогава да не губим време… но…
— Какво?
— Ще приемете ли един мой приятел?
— С удоволствие. За кого става дума?
— Един учен от Халмстад. Много добър младеж, пристигнал е тук, за да прави своите изследвания върху ледовете и северните сияния. Би се радвал много, ако може да дойде с вас на Шпицберген.
— Ще се постарая да му бъда добър другар, господин Фойн.
— Елате да изберем кораба. А утре, ако искате, можете да потеглите.
— Разбира се, че искам. Не трябва да чакаме ледовете да слязат на юг.
Двамата допиха чашите си, излязоха от къщата и се отправиха към брега, където бяха пуснали котва големи китоловни кораби. Като видя хората си събрани на групи пред къщата, Фойн ги поздрави, махвайки им с ръка, и каза:
— Върнете се на работа, момчета. Корабите от Шпицберген са претърпели крушение, но ние току-що организирахме експедиция. Не се страхувайте. Ако Господ ни помогне, ще можете да видите отново своите другари.