Радостен вик се понесе по мостика на „Торпа“, последван от гласа на Томсен:
— На юг, обърнете платната на юг!
Освободен най-сетне от ледения обръч, корабът заподскача по вълните. Блъскаше ледени блокове, разбиваше огромните вълни, но напредваше и бързо се отдалечаваше от водовъртежа.
Но много скоро корабът се блъсна в нещо и спря.
— Какво стана? — запита Томсен.
— Забихме нос в норвежкия бряг — отвърна Янсен.
— Вместо да бъдем погълнати от Маелстрьом, предпочитам да забием нос о брега — каза успокоен китоловецът. — Да се надяваме, че най-после сме свободни.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
„Торпа“ се беше забила в една пясъчна ивица пред острова на Москеньозе. Никаква скала не се виждаше наоколо и корабът не беше пострадал, но трябвате да дойдат влекачи, за да го изтеглят.
Необходимо беше да се поиска помощ от Тромсьо, но морето беше силно развълнувано и никой моряк не се решаваше да премине сега морето от страх да не попадне във водовъртежа. Томсен, Янсен, Оскар и неколцина моряци слязоха на брега и оттам с шейни заминаха за Тромсьо, за да поискат помощ.
Щом пристигнаха, телеграфираха на господин Фойн за щастливия край на опасната експедиция.
Два дни след това „Торпа“ бе извлечена и след необходимия ремонт отпътува на север.
На 20 декември, вече след спокойно пътуване, корабът навлезе във Варангерфиорд и хвърли котва близо до острова на господин Фойн.
На щастливия китоловец и смелите моряци бе устроено тържествено посрещане.
Фойн награди богато всички и особено храбрия Томсен, който не плаваше вече за своя сметка. Бе станал главен капитан на рибарските кораби, собственост на прочутия господин Фойн от Вадзо, и често нощем сънуваше огромен морж с отпуснати два зъба. Гледаше го с тайнствеността на ледена планина.