Върху един от тези блокове забелязаха два тюлена, които, щом като усетиха присъствието на хора, мигновено се скриха в морето.
През нощта други ледове продължаваха да плават на юг. От време на време те се блъскаха помежду си и предизвикваха появяването на доста високи вълни.
Тези блокове не бяха опасни и лесно отстъпваха пред защитения със здрави стени кораб, но издаваха близостта на айсбергите.
Капитанът, виждайки все по-честото им появяване, започна да става все по-неспокоен. Този морски вълк, прекарал години наред в това царство на ледовете, предвиждаше лютата и тежка зима.
Потвърждение на тези негови опасения беше и бързото слизане на морските птици на юг. Цели ята пернати обитатели на Севера летяха в надпревара на юг, като че ли се страхуваха да не би снегът да ги изненада по пътя им.
На 5 октомври, на около двеста мили от Острова на мечките, „Торпа“ срещна първия айсберг. Тази ледена планина имаше пирамидална форма с основа от около четиристотин метра и височина — осемдесет-деветдесет метра. Това бе истински гигант, който само с един удар можеше да смаже и най-здравия кораб. Напредваше величествено, без да се поклаща от вълните. Върхът му блестеше като грамаден диамант, искрящ, като че бе запален в средата, и съвсем снежнобял в основата. Лъчите на слънцето се пречупваха в ъглите му и багреха другите части с всички цветове на дъгата.
— Лош знак — продума Томсен, без да откъсва поглед от ледения гигант. — Страхувам се, професоре, че ще ни се отвори доста работа, преди да стигнем до Шпицберген.
— Дали ще се наложи да буксуваме тук неизвестно колко? — запита Оскар.
— Щом ледовете се показаха още тук, кой знае колко много ще намерим зад Острова на мечките.
— Това означава ли, че ще бъдем принудени да се върнем?
— Да се върнем? О, не, професоре! — извика китоловецът живо. — Томсен никога не се връща обратно от пътя, който е поел. С помощта на копието или бомбите, но пак ще стигнем до Шпицберген. Обещах на господин Фойн да спася екипажа от Двата му кораба и нищо не би ме спряло, докато не намеря хората му.
— Ами ако ледовете блокират „Торпа“?
— Не се безпокойте, професоре! Щом Пири е успял да стигне до осемдесет и втория градус, напредвайки през ледовете, защо ние да не можем да стигнем поне до островите?
— Но вярвате ли, че всички корабокрушенци са живи?
— Ако не всички, надявам се, че поне неколцина са успели да се спасят.
— Кой от островите ще обходим най-напред?
— Всичко ще зависи от ледовете. Където намеря път, там ще прокарам „Торпа“.
— Но разчитате да презимуваме между островите.
— Ще бъда принуден, защото пътят за връщане едва ли ще бъде свободен.
— А къде ще зимуваме?
— Ако бъде възможно, в Айсфиорд. Стига да успея да вкарам там кораба, няма да се страхуваме от ледовете, които ще слизат от север. А освен това знам, че там се събират много тюлени, и разчитам през зимата да не бездействам.
— Господин Томсен, не ви ли се струва, че скоро ще се разрази буря?
— Да, професоре. Северозападният вятър измести югоизточния. А това означава, че ни очакват гъсти мъгли и високи вълни. Най-доброто ще бъде, ако предприемем веднага мерки.
Китоловецът не се лъжеше. Следобед, когато „Торпа“ плавате между две безкрайни редици от хумокси, които изглежда се бяха откъснали от ледовете на Острова на мечките, времето, което дотогава се бе задържало сравнително добро, изведнъж се промени.
Северозападният вятър тласкаше напред тежките полярни мъгли и ги разстилаше върху арктическия океан с мълниеносна бързина. За по-малко от четвърт час западният хоризонт се за-були от мъглите, пропити от сняг.
Опитният капитан бе побързал да вземе необходимите мерки. Всички въжета бяха удвоени и лодките по-здраво закрепени. Бяха обтегнали въжета и покрай стените, за да предпазват моряците, когато високите вълни протягат злокобните си прегръдки към тях. Всичко бе възможно най-добре закрито, затворено и закрепено.
Всеки моряк си бе приготвил по едно дълго копие, за да може да отстранява ледовете, които заедно с вълните биха се прехвърлили на палубата.
Небето продължаваше да се затъмнява, мъглите падаха все по-ниско, като застрашаваха да обгърнат „Торпа“ и да направят плаването много опасно. Грамадните вълни застрашително се извисяваха, разбиваха се със страхотен рев в ледовете, които настигаха, и бягаха на юг.
Със смъкнати наполовина платна „Торпа“ напредвате бавно, но сигурно и като че ли се надсмиваше над вълните и ледовете. Подвижен като делфин, корабът се изкачваше над вълните, разбивате ледовете, без ни най-малко да пострада.