Това заключение обаче не го спря, а само го накара да реши, че е наложително да промени предварително начертания план. Той се постара да не казва никому нищо, смятайки с право, че тайната беше първото условие за успех. Ограничи се само с това да наблюдава много по-отблизо от преди работите по ремонта.
Тримата му спътници обаче помислиха, че той вече не бърза чак толкова да тръгне наново. За себе си те решиха, че той смята пътешествието за неосъществимо, в което те впрочем отдавна вече вярваха.
Само че се бяха излъгали.
На 25 март по обяд „Аляска“ излезе от сухия док, плъзна се в залива и излезе в открито море.
15. НАЙ-КЪСИЯТ ПЪТ
Когато френският бряг изчезна на хоризонта, Ерик покани в каюткомпанията тримата си приятели и съветници на сериозен разговор.
— Много разсъждавах — каза той — за условията, при които протече нашето пътуване от деня, в който отплавахме от Стокхолм. Те налагат извода, че трябва да очакваме занапред да се натъкнем на нови пречки и неблагополучия по своя път. Онзи, който се бе осмелил да ни тласне към явна смърт около Бас Фроад, няма да се признае за победен!… Възможно е да ни дебне вече в Гибралтар, в Малта или някъде другаде… Ако не успее да ни погуби, съм сигурен, че поне ще му се удаде да ни забави… Така ние няма да успеем да достигнем Беринговия проток през лятото, когато единствено може да се навлезе в Ледовйтия океан!
— И моето заключение е такова — заяви Бредейорд. — Не го споделих с никого, защото не желаех да ти отнема всяка надежда, скъпо мое момче. Убеден съм обаче, че ще трябва да се откажем занапред от мисълта да преминем за три месеца разстоянието, което ни отделя от Беринговия проток.
— И аз съм на същото мнение — заяви докторът. Малариус, от своя страна, кимна с глава в знак на съгласие с изказаното мнение.
— Е, добре — поде отново Ерик, — след като всички сме съгласни с този извод, какво следва да предприемем по-нататък?
— Остава ни едно единствено разумно и подходящо за случая решение — отвърна Бредейорд, — а то е да се откажем от това пътуване, което смятаме за неосъществимо, и да се завърнем в Стокхолм. Ти си го разбрал сам, моето момче, и аз те поздравявам от името на всички ни, задето намери сили да се съгласиш с тази необходимост.
— Не мога да приема това поздравление — възкликна усмихнат Ерик, — защото с нищо не го заслужавам. Не! Аз в никакъв случай не смятам да се откажа от нашето пътуване и съм далеч от мисълта да го приема за неосъществимо!… Мисля само, че за да го доведем до добър край, ще трябва да осуетим машинациите на този злодей, който ни дебне, и в този смисъл първата ни мярка трябва да бъде да променим изцяло набелязания маршрут.
— Промяната на маршрута само би увеличила трудностите — прекъсна го докторът, — защото ние приехме най-краткия път. Ако няма да успеем да пристигнем за три месеца в Беринговия проток през Средиземно море и Суецкия канал, това ще бъде съвсем невъзможно покрай нос Добра Надежда или нос Хорн, защото и в единия, и в другия случай ще са ни необходими от пет до шест месеца.
— Има един друг път, който ще съкрати, вместо да удължи пътуването ни, и освен това по него можем да бъдем сигурни, че няма да срещнем Тюдор Браун — отвърна Ерик, без да се притеснява от възражението си.
— Друг път? — попита Швериенкруна. — Бога ми, аз не знам такъв; освен ако имаш предвид пътя през Панамския канал!… Само че, доколкото знам, плаването през него още не е разрешено и ще стане възможно едва след няколко години.
— Нямам предвид нито да минем през Панамския канал, нито покрай нос Хорн, нито покрай нос Добра Надежда — заговори отново младият капитан на „Аляска“. — Пътят, който имам предвид, и който е единственият, през който бихме могли да стигнем за три месеца Беринговия проток, е Ледовитият океан, тоест северозападният път!
Като видя изненадата на своите приятели от това неочаквано решение, Ерик поясни:
— Днес северозападният път не е вече ужас и мъчение за мореплавателите, какъвто е бил някога. Той не е обичаен път, защото е открит за навигация само от осем до десет седмици през годината, но е вече много добре изучен, нанесен е с подробности върху превъзходни карти и се използува от стотици китобойни кораби. Съгласен съм, че все още рядко преминават през него от Атлантическия за Тихия океан. Съдовете, които навлизат там от едната или от другата му страна, рядко го прекосяват открай докрай. Не е изключено дори,ако условията са неблагоприятни, да се окаже затворен за нас точно тогава, когато ще ни бъде необходим. Въпрос на късмет!… Но според мен има много основания да се надяваме на успех по този път, докато, така да се каже, нямаме никакви по другите. При това положение нашият дълг, поръчението, което ни дадоха нашите дарители и което ние сами приехме, е да използваме именно него, за да стигнем навреме до Беринговия проток. С обикновен кораб, пригоден за плаване по топлите морета, бих се подвоумил пред тази необходимост. С кораб като „Аляска“ обаче, подготвен специално за арктически пътувания, няма защо да се двоумим. Аз, от своя страна, заявявам, че може да се върна в Стокхолм, без да съм открил Норденшьолд, но в никакъв случай няма да се завърна, преди да съм опитал всички възможности да стигна до него!