Вече беше 26 юни, а те се намираха още толкова далеч от сибирските морета! Нима трябваше да се признае за победен? Ерик не можеше да се примири с подобно нещо. Многократните сондажи, които правеше, му бяха открили съществуването под ледената покривка на едно водно течение, насочено към залива на Франклин, тоест на юг; от това той заключи, че един макар и не толкова силен удар може би ще успее да предизвика раздвижване на ледовете, и реши да опита.
Изкопаха в леда на дължина седем морски мили цяла верига от дупки за мини на разстояние от двеста до триста метра една от друга и поставиха във всяка по един килограм динамит.
Съединиха дупките с медна жица, обвита за изолация с лейкопласт. Така на 30 юни в осем часа сутринта, застанал на борда на „Аляска“, Ерик запали шнура, натискайки копчето на един електрически агрегат.
В същия миг във въздуха отекна страшен взрив. Сто вулкана изригнаха наведнъж, букети леден прах литнаха към небето. Ледената покривка потрепера и се раздвижи като под напора на подводно земетресение. Изплашени облаци от морски птици се издигнаха нагоре и започнаха да кръжат над тях, издавайки остри крясъци. Когато отново се възцари тишина, една дълга черна пътека, прорязана и от двете страни от огромни цепнатини, се виеше докъдето поглед стига през леденото поле. Повдигната от взривната вълна, разкъсана от съкрушителната сила на динамита, дебелата ледена кора се беше разбила. Последва кратко изчакване и сякаш колебание, после ледът се раздвижи, като че беше очаквал само този сигнал. Кънтейки, нацепена и натрошена, ледената кора се разпадна, подчини се на подводното течение, което я подкопаваше отдолу, и се понесе по вълните. Тук-таме все още се виждаше някой по-широк блок или остров от лед, които сякаш протестираха срещу извършеното над тях насилие. Още на другия ден обаче протокът беше свободен и „Аляска“ можеше да запали отново пещите. Ерик и динамитът бяха успели да постигнат онова, което бледото арктическо слънце навярно щеше да извърши цял месец по-късно.
На 2 юли експедицията стигна протока на Бенкс; на 4 корабът навлезе в пълния смисъл на думата в Ледовития океан. Оттук нататък пътят вече беше открит въпреки айсбергите, мъглите и снеговете. На 12 „Аляска“ заобиколи нос Гласе; на 13 — нос Лисбърн; на 14, в десет часа сутринта, навлезе в голф Коцебу, на север от Беринговия проток, и намери там според уговорката натоварения с въглища кораб, пристигнал от Сан Франсиско. Така за два месеца и шестнайсет дни експедицията бе изпълнила програмата си, начертана в Бискайския залив.