Едва влезли в каюткомпанията, Ерик и приятелите му научиха, че „Вега“ бил посетен само преди три дни от една американска яхта или по-скоро от нейния собственик Тюдор Браун. Този джентълмен им донесъл новини от външния свят, за които заточените в Колючинския залив мореплаватели естествено били жадни. Той им разказал за събитията в Европа от тяхното заминаване насам, за тревогата на Швеция и на всички цивилизовани нации за тяхната съдба, за изпращането на кораба „Аляска“ да ги търси. Този господин Тюдор Браун бил дошъл от остров Ванкувър през Тихия океан, където яхтата му го чакала вече три месеца.
— Впрочем вие сигурно го познавате! — намеси се в разговора младият лекар на експедицията, — защото той ни каза, че тръгнал най-напред с вашия кораб, но ви напуснал в Брест, защото се съмнявал, че вие няма да успеете да осъществите намерението си…
— Той действително има голямо основание да се съмнява — отвърна студено Ерик, прикривайки възбудата си.
— Тъй като яхтата му била във Валпарайсо, той телеграфирал тя да отплава да го чака във Виктория, на брега на Ванкувър — продължи младият лекар; — след това той сам стигнал дотам през океана от Ливърпул до Ню Йорк и с влак до брега на Тихия океан. Това е обяснението за неговото пристигане тук преди вас.
— Каза ли ви той за какво е дошъл? — попита Бредейорд.
— Изказа желание да ни помогне, ако имаме нужда, и още да се осведоми за един доста странен субект, за когото аз между другото бях споменал в едно свое съобщение и от когото Тюдор Браун, изглежда, живо се интересуваше.
Четиримата гости си размениха погледи.
— Патрик О’Доноган?… Това ли е името на този човек? — попита Ерик.
— Точно така! Такова е поне името, татуирано върху кожата му, макар той да твърди, че то не било неговото, а на негов приятел! Той се казвал Джони Боулс…
— Може ли да ви попитам дали този човек е тук?
— Той ни напусна още преди десет месеца. Отначало ние смятахме, че ще може да ни бъде полезен като преводач с местното крайбрежно население, защото той твърдеше, че знаел чукотски; ние обаче скоро се убедихме, че знанията му са твърде повърхностни и се свеждат само до няколко думи. След това случайността направи така, че от Хабарова дотук не установихме никаква връзка с хората по крайбрежието, където спирахме, така че всъщност нямахме нужда от преводач. От друга страна, този Джони Боулс или Патрик О’Доноган беше мързеливец, пияница и недисциплиниран. Присъствието му на кораба ни създаваше само неприятности. Така ние приехме с истинско удоволствие молбата му да го оставим с малко храна на големия остров Ляхов, когато плавахме по южния бряг.
— Какво? Нима той е слязъл там? но нали този остров е необитаем! — възкликна Ерик!
— Точно така! Изглежда, че онова, което бе привлякло нашия човек, бе фактът, че островът е буквално осеян с кости от мамути и следователно и с останки от слонова кост. Той беше решил да се установи там и да използува летните месеци, за да събере колкото може повече слонова кост, после, когато отново настане зима и морският пролив, който отделя остров Ляхов от континента, замръзне, да откара с шейна съкровищата си до сибирския бряг, за да ги продаде на руските търговци, които стигат чак дотам, за да купуват произведенията на местното население.
— И вие съобщихте всички тези подробности на господин Тюдор Браун? — попита Ерик.
— Естествено! Та той беше дошъл толкова отдалеч, за да ги научи! — отвърна младият лекар, без да подозира колко голям личен интерес влагаше капитанът на „Аляска“ във въпросите, които му задаваше.
След това разговорът премина на общи теми. Говориха за това, че на Норденшьолд се бе удало относително лесно да осъществи набелязания си план. Той не бе срещнал никакви сериозни пречки почти през целия си път. От това можеше да се заключи какви последствия щеше да има откриването на новия морски път за световната търговия. И не затова — споделиха офицерите от екипажа на „Вега“, — защото занапред този път щеше да стане напълно достъпен по цялото си протежение, но и защото пътешествието на „Вега“ щеше да убеди морските народи край бреговете на Атлантическия и на Тихия океан, че могат да се свързват със Сибир направо по вода. И че в противовес на досегашното общоприето мнение тези страни не биха могли да намерят никъде другаде по-широко и по-богато поле за действие.
— Не е ли странно — намеси се Бредейорд, — че в продължение на цели три столетия хората са търпели пълен неуспех при подобни опити, а в наши дни вие успяхте да осъществите своето пътешествие почти без трудности?
— Странността е само привидна — отвърна единият от офицерите. — Ние се възползувахме на север от Азия, също както сте го сторили вие на север от американския континент, от опита, натрупан от нашите предшественици често с цената на живота им. Освен това използвахме и големия личен опит на ръководителя на нашата експедиция. Професор Норденшьолд се е готвил за тази своя най-висша цел повече от двайсет години, през които е ръководил осем големи експедиции в арктически води; той търпеливо е събирал всички необходими данни, за да може да тръгне до известна степен съвсем сигурен на заветното си пътешествие. Освен това ние разполагахме с онова, което бе липсвало на предшествениците ни — с параход, съоръжен специално за целта. Това ни даде възможност да преодолеем за два месеца разстояние, за което сигурно биха ни били необходими две години, ако плавахме с кораб с платна. Ние можехме постоянно не само да избираме, но и да откриваме своя път, да избягваме плаващите ледове и да настигаме скоростта на подводните течения или на вятъра! И въпреки това не успяхме да избегнем принудителното презимуване тук! Какви ли трудности е трябвало да преодоляват някогашните мореплаватели, принудени да изчакват попътен вятър или да губят понякога най-хубавите летни месеци, плавайки напосоки?… Та нима и ние не намирахме толкова често свободни за плаване води на места, отбелязани на картата не само като покрити с вечни ледове, но и като континенти или острови?… В такива случаи ние можехме да продължим по този път, за да го проучим, а после да дадем заден ход и да поемем предишния си маршрут, докато някога мореплавателите са били принудени да се ограничават само в догадки!