Това си мислеше капитанът на „Аляска“, разхождайки се на най-горната площадка на задната част на кораба, след като бе наредил на кормчията да държи курс на запад. Към тези мрачни негови мисли се прибавиха и угризенията на съвестта как бе допуснал приятелите му да изтърпят заедно с него опасностите и умората от тази безполезна експедиция! По две линии безполезна — първо, защото Тюдор Браун бе успял да открие Норденшьолд преди „Аляска“ и, второ, задето бе пристигнал на остров Ляхов преди шведската експедиция! Те щяха да се завърнат в Стокхолм — ако изобщо успеят да се върнат, — без да са изпълнили нито една от целите на пътуването си! Наистина не бяха имали никакъв късмет!… Дано поне завръщането им донесе някаква полза, доказвайки значението на плаването на „Вега“ през това повторно преминаване по североизточния път!… Трябва на всяка цена да стигнат до нос Челюскин и да го заобиколят от изток
——
1 Роза на ветровете — график, на които са изобразени разпределението и повторяемостта на различните направление на вятъра за определен срок (месец, сезон, година и Б. пр. . пр.
на запад! На всяка цена да се завърнат в Швеция през Карско море!
Й ето „Аляска“ се носеше с пълна пара към опасния нос Челюскин, който мореплавателите все още считаха за непроходим. Маршрутът на „Аляска“ не съвпадаше напълно с пътя, по който бе минал „Вега“, тръгнал от устието на река Лена, където бе спрял, преди да се отправи към остров ЛЯхов. Ерик нямаше защо да се приближава към сибирския бряг. Оставяйки зад десния си борд островите Столбовой и Семеновски, записани на 4 август в корабния дневник, той пое курс право на запад, като следваше почти точно 76-ия паралел, и след осем дни успешно плаване премина разстояние от 35 градуса ширина — от 140р до 105р на изток от Гринуич. Наистина се наложи да изгорят твърде голямо количество въглища, тъй като почти през всичкото време имаха насрещен вятър. Но Ерик с основание бе решил, че трябва да направи всичко възможно, за да излязат най-бързо от тези опасни места. Стигнеха ли веднъж до устието на Енисей, щяха да намерят начин да попълнят запаса си от въглища.
На 14 август по обяд беше невъзможно да се ориентират по слънцето, тъй като гъста мъгла закриваше небето и хоризонта. Все пак те определиха приблизително, че навярно наближават големия азиатски нос. Ерик даде нареждане да се вземат всички предохранителни мерки и да се намали скоростта, а вечерта се разпореди да спрат моторите.
Тези предохранителни мерки бяха необходими. На сутринта лотът показа трийсет фута дълбочина и само час по-късно на хоризонта се очерта земя. „Аляска“ лавира, докато откри един залив, и хвърли котва.
Решиха да изчакат да се вдигне мъглата и тогава да слязат на земята. Но тъй като минаха два дни — 15 и 16 — и времето не се промени, Ерик сметна за необходимо да се доближи до брега заедно с Бредейорд, Малариус и доктора.
Тримата огледаха местността и се оказа, че заливът, където бе хвърлил котва „Аляска“, се намира на най-северната точка между двете издатини на нос Челюскин. И от двете страни брегът се спускаше съвсем полегато към водата; на юг обаче постепенно се издигаше в лек наклон и стигаше чак до планините, които изплуваха от време на време от мъглата на триста-четиристотин метра височина. Никъде не се виждаха снегове и ледове освен една ивица на самия морски бряг, както навсякъде в Арктика. Глинестата почва беше покрита с гъста растителност — мъхове, треви и лишеи. Много диви гъски и патици и десетина моржове оживяваха брега. На една скала се белееше козината на бяла мечка. Общо взето, ако не беше гъстата мъгла, която покриваше всичко със сивото си наметало, този прочут нос Челюскин или Северо съвсем не изглеждаше толкова суров и с нищо не оправдаваше печалната слава, която се носеше за него от векове.
Наближавайки най-крайната западна точка на залива, пътешествениците забелязаха нещо подобно на паметник, което се издигаше на върха на един хълм, и естествено побързаха да отидат да го видят. Оказа се, че това беше „cairn“ — купчина камъни, които крепяха една колона, направена от греда.
На колоната имаше два надписа. Първият гласеше:
На 19 август 1878 година корабът „Вега“, тръгнал от Атлантическия океан, заобиколи нос Челюскин на път към Беринговия проток. А вторият:
На 12 август 1879 година корабът „Албатрос“, идващ откъм Беринговия проток, заобиколи нос Челюскин на път към Атлантическия океан. Й тъй, и тук Тюдор Браун беше изпреварил „Аляска“! Сега датата беше 16 август!… Браун беше нанесъл втория надпис само преди четири дни!