На Ерик написаните думи се сториха иронични и жестоки и сякаш му казваха:
„Ти винаги ще бъдеш измаменият! Всичките ти усилия ще бъдат безполезни!… Норденшьолд направи първия опит, Тюдор Браун го потвърди! А ти ще се завърнеш унизен и засрамен, без да си доказал, без да си открил, без да си научил нищо!“
Той щеше да си отиде, без да добави нито дума към надписа на колоната. Доктор Швериенкруна обаче не искаше и да чуе за подобно решение, извади от джоба си едно ножче и написа върху дървото:
——
1 Северо — строг, суров (итал.). — Б. пр.
На 16 август 1879 година корабът „Аляска“, потеглил от Стокхолм, прекосил Атлантическия океан, Бафиново море, американските арктични протоци и Сибирско море, заобиколи нос Челюскин и продължи пътя си, за да завърши първото в света околосветско плаване през полярните води.
Каква магическа сила имат думите. Това скромно изречение напомни на Ерик какъв географски подвиг почти бе извършил вече той, без изобщо да мисли за това, и успя да му възвърне доброто настроение. Написаното беше съвсем вярно, в края на краищата „Аляска“ щеше да направи първото околосветско полярно плаване!… Преди него други пътешественици бяха навлезли в американските арктични води и бяха открили северозападния морски път! Преди него Норденшьолд и Тюдор Браун бяха заобиколили нос Челюскин и бяха минали през Североизточния проток! Никой досега обаче не бе преминал от единия проток в другия и не бе направил в арктичните морета пълен кръг от 360 градуса около полюса! А на „Аляска“ оставаха да преплава само още някакви си 80 градуса, за да затвори кръга! В най-лошия случай за целта му бяха необходими още десет дни.
Тази нова перспектива вдъхна толкова плам на всеки от четиримата пътешественици, че те мислеха вече само по-бързо да отплават. Ерик обаче реши да изчака до другия ден, дано да се вдигне мъглата. Изглежда обаче, мъгливото време бе хроническата болест на нос Челюскин и след като новият ден настъпи, без да се покаже слънцето, капитанът даде заповед да вдигнат котва.
Като остави на юг залива Таймир, както се нарича и големият сибирски полуостров, чиято най-издадена част е нос Челюскин, „Аляска“ пое курс на запад и плава, без да спира, целия ден и цялата нощ на 17. На 18 сутринта най-после излязоха от мъглата и навлязоха в ясно и огряно от слънцето море. Към обяд решиха, че вече могат да обсъдят положението, когато вахтеният доложи, че вижда кораб на югозапад.
Да се срещне кораб в тези толкова малко посещавани води, беше съвсем необичайно явление, за да не обърнат специално внимание на това съобщение. Ерик побърза да се изкачи в наблюдателната кабинка и дълго оглежда през бинокъла кораба, за който току-що му бяха съобщили. Впрочем той плаваше доста хлътнал във водата, имаше такелаж като на шхуна и комин, макар че в момента плаваше с платна. Като слезе на палубата, младият капитан беше съвсем блед.
— Много ми прилича на „Албатрос“ — каза той на доктора.
После даде заповед да преминат на пълна пара.
След не повече от четвърт час стана ясно, че те вече приближават отсрещния кораб, чийто корпус можеше да се види сега и с просто око. Той плаваше с платна при съвсем слаб вятър и посоката му образуваше съвсем остър ъгъл с курса на „Аляска“.
Неочаквано обаче там настъпи промяна. Гъст облак дим се издигна над комина и остави след себе си дълга черна лента. Корабът се понесе с пълна пара в същата посока като „Аляска“.
— Няма никакво съмнение, това е „Албатрос“! — промълви Ерик.
Той отново заповяда на главния механик да увеличи парата. Плаваха вече с 14 възела. Четвърт час по-късно те станаха шестнайсет.
Корабът, който преследваха, не бе успял още да развие такава скорост и „Аляска“ вече го настигаше. След трийсет минути го бяха приближили дотолкова, че можеха да различат ясно мачтите, килватера и хората, които се движеха по палубата; накрая се видяха перилата на кърмата и буквите, с които бе изписано „Албатрос“.
Ерик даде заповед да вдигнат шведския флаг. Миг след това „Албатрос“ вдигна флага със звезди на американските щати.
Още няколко минути и двата кораба бяха вече на разстояние не повече от триста-четиристотин метра. Тогава капитанът на „Аляска“ излезе на командния мостик и извика с рупор в ръка на английски към „Албатрос“.
— Ехей!… „Албатрос“!… Искам да разговарям с капитана ви!…
Един мъж се изкачи на мостика на „Албатрос“. Беше Тюдор Браун.
— Аз съм собственик и капитан на тази яхта — каза той. — Какво искате от мен?
— Искам да знам дали на борда на кораба ви се намира Патрик О’Доноган.
— Патрик О’Доноган е на моя кораб и ще ви отговори лично — отвърна Тюдор Браун.