Той даде знак и един мъж се приближи до него на капитанския мостик.
— Това е Патрик О’Доноган — поде наново собственикът на „Албатрос“. — За какво ви е?
Ерик толкова дълго бе очаквал тази среща, толкова дълго пътуване бе направил заради нея, че сега, оказал се неочаквано лице в лице с този човек с червени коси и със смачкан нос, който го гледаше подозрително, се оказа неподготвен и в първия миг не знаеше какво да го попита. После, успял да събере мислите си, каза с усилие:
— Бих желал да разговарям дълго и лично с вас. Търся ви от няколко години и пристигнах в тези води, за да ви открия. Бихте ли се прехвърлили на борда на моя кораб?
— Не ви познавам и ми е добре тук, където съм — отвърна онзи.
— Но аз ви познавам! Знам от господин Боулс от Ню Йорк, че вие сте били на борда на „Цинтия“ по време на корабокрушението и че сте му говорили за „детето върху спасителния пояс“! Аз съм това дете и по този повод искам да науча от вас подробностите, които знаете.
— Ще трябва да попитате някого другиго, а не мен, защото аз нямам никакво намерение да разговарям с вас!
— Нима искате да кажете, че това не е въпрос на съвест за вас?
— Мислете каквото си искате, хич не ме е еня! — отвърна онзи.
Ерик беше решил да не показва възбудата си.
— По-добре ще бъде за вас да ми кажете доброволно онова, което така силно ме интересува, вместо да се излагате на опасността да ви разпитат в съда — добави той студено.
— Да ме разпитат в съда!… Най-напред ще трябва да ме заведете там! — отвърна грубо мъжът.
Сега се намеси и Тюдор Браун:
— Виждате, че съвсем не е моя вината, дето не можете да получите сведенията, които искате — каза той на Ерик. — Така че да приключваме и да продължим всеки по пътя си.
— Защо всеки по пътя си?… Не е ли най-лесно да плаваме заедно, докато стигнем до цивилизован бряг, за да уредим там засягащия ни въпрос? — отвърна младият капитан на „Аляска“.
— Нямам за разрешаване никакви въпроси с вас и нямам нужда да плавам заедно с когото и да било — отвърна Тюдор Браун и понечи да слезе от капитанския мостик.
Ерик го спря със знак с ръка.
— Собственико на „Албатрос“ — възкликна той, — аз плавам с пълномощия от моето правителство и следователно съм офицер от морската полиция!… Подканвам ви веднага да ми представите своите документи!…
Тюдор Браун дори не отвърна нищо и слезе от мостика, като повика другия да го последва.
Ерик изчака две минути, после заговори отново:
— Собственико на „Албатрос“, обвинявам ви в опит да потопите моя кораб край Бас Фроад на Сен и ви задължавам да се явите да дадете обяснение по този повод пред морския съд!… Ако не се подчините на това нареждане, ще бъда принуден да ви заставя със сила!
— Опитайте, ако можете! — извика Тюдор Браун и даде заповед корабът му да потегли.
Докато бяха разговаряли, яхтата се бе извъртяла незабележимо и бе застанала под прав ъгал с носа на „Аляска“. Неочаквано винтът й заработи и тя зацепи водите, които побеляха и закипяха. Силно изсвирване прокънтя във въздуха и „Албатрос“ се плъзна по вълните с пълна посока към Северния полюс.
Две минути след това „Аляска“ се впусна подире й.
18. ТОПОВНИ ИЗСТРЕЛИ
Щом поеха курс подир „Албатрос“, Ерик даде заповед да подготвят за бой оръдието, което се намираше на носа на „Аляска“. Подготовката отне доста време. Докато освободяд оръдието от катранената му обвивка, докато го заредят и насочат към целта, противникът вече бе излязъл вън от опасност. Той явно се бе възползувал от спирането им, за да развие най-голяма скорост, и беше ги изпреварил вече с три-четири мили. Всъщност това не беше непостижимо разстояние за оръдие като техния гатлинг, но поради клатушкането, бързия ход на двата кораба и твърде дребната мишена, която американската яхта представляваше за тяхното оръдие, имаше много по-голяма вероятност снарядите да паднат във водата, а не в целта. Затова по-добре беше да изчакат, тъй като скоро изпреварването, което „Албатрос“ бе успял да си осигури, не намаля, но престана да се увеличава. От опит Ерик се убеди, че двата кораба, плаващи с пълна пара, бяха почти еднакво бързи. Разстоянието между тях си остана същото часове наред.
Това се постигаше обаче за сметка на голяма загуба на въглища и запасите на „Аляска“ все по-бързо започнаха да се изчерпват, та имаше опасност тази загуба да се окаже напълно излишна, ако не успееха да настигнат „Албатрос“ до падането на нощта. Ерик прецени, че няма право на такъв риск, преди да се посъветва със своя екипаж. Покани всички да излязат на палубата и им изложи откровено положението. — Приятели поде той, — знаете как стоят нещата: ние или трябва да заловим и предадем на морския съд злодея, който се опита да ни погуби край Бас Фроад, или ще допуснем той да избяга. Запасът ни от въглища ще ни стигне най-много за още шест денонощия. При това положение всяко отклонение от нашия маршрут ще ни принуди да завършим плаването си на платна, а това може да осуети успеха на експедицията ни. От друга страна, „Албатрос“ сигурно се надява на нощта, за да ни се изплъзне. Сега главното е да го запазим в обсега на нашия електрически прожектор и да не намаляваме скоростта си нито за миг. Впрочем ние всички сме убедени, че скоро ще трябва да прекратим преследването — било утре, било вдругиден — поради преградата от вечни ледове, която не допуска приближаването към полюса през седемдесет и осмия или седемдесет и деветия паралел. Но все пак аз не искам да продължа преследването, без да съм взел вашето съгласие и да знам, че приемате риска за усложненията, които то може да ни създаде.